Този припев (преработен), изниква в дълбините на киносъзнанието ми, когато си представя следната картинка – върл фен на Хари Потър отива към киното, за да изгледа поредната 6-та част от сагата, с една таква полу-усмивка и глава пълна с въпроси от рода на: „Как ли са направили финалната битка?”, „Оу, ами много важните спомени за Волдемор?”, „Най-после ще видя новия министър на магията” и още и още…
Друг е въпросът, че на излизане от книгата този същия фен може би ще пее друга песен (или рефрен), нещо от рода на: „We scanning the Hogwarts, and the Hollywood tonight, we seeking for Harry to start up a fight, there’s an evil feeling in our brain – searching, seek and destroy!!! Всичко е възможно след видяното на екрана (поне от мен) – но нека да започна отначало.
Имало едно време една доста успешна поредица книги, написани от една средностатистическа англичанка в опит да излезе от задънената и безпарична ситуация в която се намирала. След първата книга, щастието и се усмихнало и тя изведнъж станала една от най-четените и известни писателки на нашето време – децата живеели с приключенията за очилатия магьосник и не след дълго една филмова компания забелязала печалбата и започнала да филмира книжните варианти. За последната от тях се престраших да споделя своите впечатления и се надявам да не ме мразите след това (говоря на феновете), а на останалите – не злорадствайте на критиките, книгите са много по-добри във всяко отношение…
Хари жадно попива мъдрите слова на Дъмби – ама тази ръка се насочва към неправилното място…
