Този припев (преработен), изниква в дълбините на киносъзнанието ми, когато си представя следната картинка – върл фен на Хари Потър отива към киното, за да изгледа поредната 6-та част от сагата, с една таква полу-усмивка и глава пълна с въпроси от рода на: „Как ли са направили финалната битка?”, „Оу, ами много важните спомени за Волдемор?”, „Най-после ще видя новия министър на магията” и още и още…
Друг е въпросът, че на излизане от книгата този същия фен може би ще пее друга песен (или рефрен), нещо от рода на: „We scanning the Hogwarts, and the Hollywood tonight, we seeking for Harry to start up a fight, there’s an evil feeling in our brain – searching, seek and destroy!!! Всичко е възможно след видяното на екрана (поне от мен) – но нека да започна отначало.
Имало едно време една доста успешна поредица книги, написани от една средностатистическа англичанка в опит да излезе от задънената и безпарична ситуация в която се намирала. След първата книга, щастието и се усмихнало и тя изведнъж станала една от най-четените и известни писателки на нашето време – децата живеели с приключенията за очилатия магьосник и не след дълго една филмова компания забелязала печалбата и започнала да филмира книжните варианти. За последната от тях се престраших да споделя своите впечатления и се надявам да не ме мразите след това (говоря на феновете), а на останалите – не злорадствайте на критиките, книгите са много по-добри във всяко отношение…
Ще започна с едно лично признание – на 31 годни съм и книгите за Хари Потър ми харесват, макар и в началото наивно детски, в последствие тонът и атмосферата се измениха и някак си възмъжаха – от премеждията на хлапе до буен тийнейджър със своите терзания и радости. Харесаха ми затова, че децата (пък и подрастващите) по целия свят (вкл. и нашата мила родна страна – мояяяя странааа, мояяяя Българияяя – опа, отплеснах се, явно не съм изтрезнял още от вчерашния запой), преоткриха магията на книгите – самото удоволствие от четенето, а лично за мен беше като завръщане в миналото, когато поглъщах класиките на Емилио Салгари, Карл Май, Робърт ван Хюлик и сам можех да „филмирам” която и да е сцена, описана там. Може и да звуча прекалено идеализирано или превзето, но това е моето наблюдение. От друга страна, приемам че като прочел книгите, винаги ще имам база за сравнение и винаги ще търся в екранизациите, любимите си сцени, които ако не открия, започвам да изпращам мислено (освен сигнали) проклятия и „красиви” думи по адрес на целия екип.
Принципно, малко читави екранизации по книги съм изгледал и тенденцията е, че по-голямата част просто не достигат книжният оригинал. Специално за Хари, може би трябваше да се помисли за разделяне на две части отделните адаптации по всяка книга – така според мен щеше да се улови по-добре атмосферата и плътността на всеки от героите, но желанието ми за промяна се материализира малко късно с новината, че седмата книга ще бъде разделена на две части, излизащи съответно през 2010 и 2011. Чудно. С голямо закъснение им е дошъл акъла в главите на всички участващи в реализирането на тази поредица. Като цяло поредицата е на възходи и падения, като за мен върха беше 3-та част (дело на Алфонсо Куарон) и после всичко се сгромоляса със скоростта на камъни търкалящи се надолу по стръмен участък. А сега, след това дълго лирично отклонение, ще се върна до момента в който прекрачих прага на киносалона и се настаних на меките червени кресла (след ремонта киното тук заприлича на нещо читаво).
В началото ме посрещна огромния надпис на Warner Bros. и после, след доста добър басов ефект изплува и заглавието обвито в мъгла и предвещаващо страховити разкрития – Harry Potter and the Half-blood Prince. (Едно предупреждение – възможно е да се увлека в описанията и така да разкрия spoilers за онези които не са запознати, за което се извинявам предварително). Веднага след този надпис в тиквата ми запрепускаха, като табун мустанги, различни моменти от книгата и мислено започнах да ги подреждам хронологически – срещата с новия министър, нерушимата клетва (Снейп беше особено мазен като лучена яхния в тази сцена), учителят по Отвари Хорас Слъгхорн и т.н – няма да ми стигне мястото да разчленявам книгата част по част, но на онези приготвили се да го гледат ще кажа само – Открийте 20-те разлики…
Още в началото цялата зала се огласи от мощен смях, когато превода се разкри в цялата си прелест – на места бе абсолютно малоумен, все едно някое хлапе с речник и разговорник е правило субтитрите и на всичкото отгоре май се е гордяло с „гениалността” си.
Ще дам два примера – в оригинала при първата среща на Хари с Дъмбълдор те се „магипортират” в селцето където се намира Хорас Слъгхорн, но във филмовия превод ясно се открои необикновената дума „апарирам”, която на мен ми прозвуча като „препарирам” или „депортирам” виждайки това на екрана (следва facepalm).
Вторият пример – в книгата, когато Белатрикс кряка след Нарциса Малфой, отивайки при Снейп за да сключат нещо като брачна клетва, тя използва нарицателното „Сиси” (може и да се пада далечна роднина на Си Си Кеч, но кой знае – неведоми са пътищата дискотечни), а във филма преводачът е изходил (каква приятна дума) от името на Нарциса и следва трансформацията в звучното „Циси” – веднага направих аналогия с цици, ама те и на двете героини/актриси им бяха в недостиг. Развеселих се.
Замислих се обаче накъде ще тръгне самата екранизация, виждайки разликите с оригинала – защо отново са дали зелена светлина на същия режисьор, виновен за изключително сбития преразказ (без елементи на разсъждение) на 5-та част??? Явно са харесали таланта му за скъсяване на филм по книги – но поне там беше запазил щрихи от последната битка…
Както и да е – при мен в киносалона Хари и Драко играеха на котки с мишки и бях принуден да изтърпя сцените, където бозавия зализан слидеринец поставяше покъщнина от Хогуортс (сякаш щеше да излиза на квартира), а редките му появявания на екран с свеждаха до обичайните приказки по адрес на Потър и вариации на изключително популярния „овчи поглед” (с телешки оттенъци), който прескачаше между полу-празен и сълзливо-драматичен. Направо палитра от емоции. Останалият пълнеж беше от рода на „Море от любов” за тийнейджъри-магьосници с излишък от хормони, чието количество беше по-голямо от броя на буквите във всички книги от Забранената секция.
С мъка гледах лиготиите между Рон и Лавендър, които до едно положение бяха забавни, но след определен момент вече взеха да ме дразнят. Филмът беше направен от розов, по-розов, черното се изразяваше в честите озъбвания на Хелена Бонъм Картър и близък план на Фенрир Грейбек (който ми приличаше на далечен роднина на Sabertooth, но още по-глуповат). А се предполагаше да бъде някакъв хладнокръвен гад с изявен афинитет към хапане на деца по пълнолуние – голяма разлика. Явно са искали да не плашат аудиторията и после разгневени родители да подават искове за нанесени неврологични травми на децата им.
Самите епизоди като че ли бяха нахвърляни ей така, без явна умисъл за структура и сякаш след всеки един са спирали за около седмица (снимките са изнурително нещо) и после пак наново – за мен нямаше плътност и постоянство в изиграването на самите герои. Единственият светъл лъч дойде, когато Хари се нагълта с Феликс Фелицис и беше наистина удоволствие да наблюдавам разсеяно-кретенското му излъчване в комбинация с една полу-усмивка тип „педофилска превъзходна” и походка на човек, който е ударил едно-две в повече от алкохолния му лимит. Най-после нещо което ме накара да се загледам в екрана. Но този лъч бързо избледня и бе заменен от сладникаво-порозовялата визия, която съпътстваше филма до краткият период на изключението. С една дума – скууукаааа (следва дълга прозявка). Нямаше някаква искра от динамика, която да събуди дремещото същество в мен, нямаше нещо което да премести стрелката на кино емоцията от „протяжно-дебилно” на „ентусиазирано-завладяващо”, дори и пътешествието на Хари и Дъмбълдор до пещерата беше направено като някаква екскурзия сред природата, отколкото като опасно премеждие с участие на доста инферии и чувство на неизвестност.
Цялото изпълнение беше някак притъпено, сякаш нарочно са подменили високо честотните моменти с нещо като вечерно токшоу от рода на „Полет над нощта”. Damn you БНТ! Диалози скучни, действия безобразно дървени, направо се чудя дали да гледам и последната част – тук щях да заспя (а можеше и да хъркам) от цялата пародия на екрана, където май феновете са доста прецакани – много от ключовите моменти липсват, излишно се концентрира върху протяжни тийн проблеми, цялата визия е в пъти по-шекерена (знам че се повтарям, но това е положението) от атмосферата в книгата – все едно някакъв добродушен беззъб дядка (водещ на „Кой е по-по-най) е взел книгата, орязал е по-мрачните сцени, където се загатва за сериозни неща, взел е розовия маркер и е нашарил отметки по страниците, а после е събрал отрязъците и е сглобил сценария. И за капак е елиминирал финалната битка (сценаристите и режисьора да бъдат линчувани) – вместо това получих дълбокомислени разсъждения на група тъпаци, които изглеждаха сякаш са на среща на випуска 20 год. след завършване на гимназия по текстил и шивачество. И после какво последва – бягане с препятствия и още дълбокомислени слова на изпроводяк. Пълна мизерия. Дори и Les Miserables не са били по-мизерни от това което видях към края на 6-я филм от поредицата за цайсатия белязан магьосник…
Че то дори дъртия Мерлин от анимацията на Дисни „Мечът в камъка” бе много по-забавен и интересен от яко спеклия Хари, хлипащия драматично Малфой, сричащо-разсеяния Рон, пискливо-зубърската Хърмаяни, монотонно-отегчителния Снейп, крещящо-опулената Белатрикс, духовно безинтересния Дъмбълдор и останалата сбирщина от качествени актьори в бездарни роли. Загуба на талант и добра книжна основа – със сигурност поредицата (за мен) удари дъното с такава сила, че са го чули чак в Министерството на Магията… Мога и още да „храня” това подобие на екранизация, но не виждам смисъл – само се надявам, че седмата част ще бъде направена добре и да стане достоен завършек на цялата сага, но може би съм голям оптимист – а какво е вашето виждане по въпроса – споделете!
Извод: Жалка гавра с книгата – много постна манджа, смърдяща на развалени зеленчуци, с много малко подправки и най-вече – безсолна…
Субективна оценка на автора: 2.5/10
Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper
Определено беше най-слабия филм от поредицата досега.
В контраст с книгата, която е върха в поредицата, бтв. От нещата, които бяха изпуснати във филма можеше не един, а още 2 филма да се направят. Срам, позор и епичен фейл…
Дарк атмосферата в сцената с Хелена беше много стабилна, но след това meh.