Heavy Rain – да изиграеш филма

Преди много години децата по света искаха да изиграят книгите, които четяха. Просто беше нелогично даден персонаж да прави това, което е логично да не прави. Така през деведесетте години на миналия век се появиха книгите игри и тези деца започнаха да мечтаят да изиграват филми. Чакането беше дълго, но определено си струваше, защото вече сме свидетели на екслузивната игра за Playstation 3 – Heavy Rain. Вече можете спокойно да кажете на вашия любим актьор: „Ей, не прави това!“, „Я, влез при убиеца без оръжие.“ и т.н. забавни неща, които ви дойдат на ум.

От няколко дни се чудя как да подхвана да говоря за игра, за която не трябва да се издава нищо за да не разваля изживяването наречено Heavy Rain. Всъщност това е играта предназначена за всички, дори и за хората, които са си взели PS3 само, защото по едно време беше най-евтиния блурей плеър. Но да започнем от началото – сигурно няма човек, който да не е чувал това заглавие месеци преди то да излезе на пазара. Освен, че играта трябваше да използва пълната мощ на PS3 се знаеше, че разработчиците от Quantic Dream имат два доста интересни проекта зад гърба си. Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit (Indigo Prophecy) са игрите, които според многозина са уникални, но кофти реализирани. Може би има нещо вярно в тези думи, но лично аз много харесвам и двете игри и съм прекарал пред тях доста часове в забавление.

Нека филма започне сега!

Така от една страна имаме огромни обещaния, а от друга два не толкова успешни проекта. За малко да забравя Quantic Dream е френско студио :). Сигурно вече се чудите, защо пиша толкова глупости? Просто искам да ви запозная с нагласата ми за играта преди да седна и да я изиграя, защото така смятам, че най-добре ще разберете написаното в тази статия. Нямаше как да не взема играта още на самата премиера – все пак уникална графика, играем филм :), използване на пълна мощност на Cell процесора на PS3-ката и големия ужас дойде… Не, играта не ме разочарова, просто проблеми в работата и лекуване на нерви с бири, а кутийката с „дъжда“ събираше прах.

Заветния уикенд дойде и спирането на всякаква комуникация с останали свят оказа влияние за двата дни прекарани с Итън Марс, Мадисън Пейдж, Нормън Джейдън, Скот Шелби и разни други случайни минувачи. Прожекцията започна без дъжд, но наистина изглеждаше като на филм чак се позачудих, защото този идиот не става от леглото толкова време… и се оказа, че аз съм идиота, защото филма беше под мой контрол. Може би контрол е силно казано особено през първите минути, но все пак след известно лутане насам натам успях да загрея, кое е напред и кое назад. Объркваното идва от нелогичното управление и камерата, която е типична за филмите. Като се замисля не точно нелогично е правилния израз, но предполагам че заради геймплея базиран на така наречения „Quick Time Event“ не са измислили по-лесно управление.

Внимателно да не се порежете!

Като стана дума за действията трябва да признаем, че тук повечето „про“-та ще теглят по една „благословия“, защото всичко опира до правене на определени комбинации от движения и натискане на копчета за точно определено време(прословутото QTE). Не, че примерно при Tekken не е така ;), но тук е наистина просто фиктивно. Ако сте човек, който е държал джойстик поне 30 минути, няма да имате никавки проблеми. Пак ще се повторя, че точно това прави играта достъпна за всеки. Разбира се досадно е да отваряте хладилници, да се подпирате на стените, но пък от друга страна като сте част от живота на тези хора нормално е да правите такива неща. Сигурно на всеки му се е случвало: да играете на рицари с децата, да се къпе, да почива в градината и какво ли още не нормални неща.

Ех... да имаше и една биричка.

Точно като и в истински филм имаме сцени пълнеж, с някакви глупави действия, които нямат нищо общо с историята. Най-доброто от Heavy Rain е историята, а за нея не може да се говори много. Звучи страно нали? Няма как да е иначе, ако случайно научите за някои моменти от играта предварително всичко отива подяволите, защото всичко се върти около историята. На кратко може да споменем, че става дума за един сериен убиец, който убива деца по доста неестествен начин, нехарактерен за нормалните убийци(разбира се, ако може да кажем, че убийците са нормални). Всъщност става дума за разследване на убийство, но не по начина по който се сещата или по точно казано не само по начина по който си мислите.

Както споменах в началото вие поемате контрола над четери различни персонажа, които по един или друг начин са свързани. Как точно, ще разберете като изиграете играта, а сега да ви ги представя (от ляво на дясно):

Само на вашето PS3

Нормън Джейдън – агент от ФБР, който прави нормално разлседване с неестествени средстава, като всъщото време се бори с порока си – зависимост от наркотици;
Мадисън Пейдж – журналистка, която се бърка там където не и е работата(като всяка друга от професията и);
Итън Марс – баща, който е решен на всичко за да не загуби и втория си син;
Скот Шелби – бивш полицай, който сега е дебел детектив разследващ убийствата на „Оригами убиеца“;

И така! Казано с две думи играта не е това, което се очакваше, по простата причина, че всички очаквахме нещо може би невъзможно, но все пак получихме нещо което наистина си струва. Едно изиграване е около 8 часа, но това не трябва да ви разочарова, защото следват другите изигравания за да можете да задоволите любопитството си какво би се случило ако вземете друго решение, а решенията които взимате не са едно или две. А за хората, които не успеят да се запленят от играта остава да се утешават с трофеите, които не са едни от най-трудните. С две изигравания спокойно можете да направите почти всичко. Само не правете като мен да бързате и да играете втория път веднага… малко е досадно да гледате филмичетата гледани от предния ден, които не можете да прекъснете.

Паркиране като на кино.

Автор: Атанас Митрев