Митът ( The Myth ) 2005
Режисьор: | Stanley Tong |
Сценарист: | Hai-shu Li, Stanley Tong |
Компания: | JCE Entertainment Ltd. |
Участват: | Джеки Чан (General Meng Yi/Dr. Jack Chan), Ким Хи Сеон (Ok-Soo), Тони Люн Ка Фей (William), Малика Шерават (Samantha) |
Жанр: | Приключенска драма с елементи на фантазия или „Защо трябва да се стои настрана от странни артефакти на още по-странни места ?“ |
Сюжет или „Разказът на един човек с раздвоение на личността”:
Джеки Чан играе двойнствената роля на известен генерал, влюбен в една от наложниците на императора (Ким Хи Сеон) и археолог, който издирва изгубената гробница на първият владетел на Китай с помощта на стар приятел (Тони Люн Ка Фей).
Ревю или „Добре, че Джеки се върна в Хонконг”:
Понякога е хубаво, когато виждаш как любимият ти актьор се връща към това, което може да прави най-добре, в този случай след слабите “Around the world in 80 days” & “Huadu Chronicles: Blade of the Rose” идват определено по-качествените изпълнения като “New Police Story” & “The Myth”.
Именно за втория иде реч и жестомимичен превод в ефир, в който виждаме отново Джеки в комбина със Станли Тон (между последния им съвместен филм “Police Story 3: Supercop” ги делят 12 години), предлагащи ни една различна филмова точка върху Китай и митичната Теракотена армия на първият император на Поднебесната – Цин (Чин) Шъ Хуанди…
Това, което ми направи впечатление, бяха многото ретроспекции (добре, че не използваха стандартните в черно-бяло), които служеха за паралелното разказване на двете истории – тази на генерала и другата на археолога…
Джеки определено има потенциал да играе сериозни роли и онези, незапознати с творчеството му, охулват всяко едно „залитане” в нещо по-различно от поредната martial arts comedy като нещо, незаслужаващо внимание…
Но тук той се справя с двете роли със завидна грация и финес – като военачалник от висшите кръгове на императорския дворец и като малко завеян археолог (китайският Индиана Джоунс), решен да открие тайната на изгубената армия на императора (логично да е изгубена, иначе нямаше смисъл да я търси), тласкан от някакъв вътрешен импулс, непонятен и за него самия (горкият човечец, дайте му нещо за паметта).
Второстепенните герои останаха малко встрани от действието, но се справиха със своите задачи да подкрепят героят на Джеки по пътя към разбулването на тайната – индийката Малика Шерават определено има какво да покаже (сцената във фабриката за лепило грее с неподправен еротичен заряд), Тони Люн играе добре глуповат sidekick, а корейската актриса носи онзи рядък вид елегантност и мекота на образа като полира ръбатите структури по екрана.
Въпреки, че и тук присъстват комедийни елементи, заигравката с тях е нищожна, за сметка на развитието на историята – обикновено във филмите на Джеки сюжетът е последното нещо, което се гледа, но тук са решили акцентът да е именно върху него, и ето тук се получава малко недомислие, понеже са разтегнали (като сухожилие или локум – изборът е ваш) излишно някои сцени, само за да подсилят драматичният ефект (клишета като добрият войн пази принцесата-наложничка от студа само по потник и после тя използва топлите части на тялото си за одеяло е само едно от многото).
Бойните сцени не бяха в изобилие, но където ги имаше всичко беше на ниво – само последната бойна сцена беше брутално направена като летяща китайска авиация и героите се преследваха като пойни птички, подскачайки от едно място на друго (добре, че сезонът за отстрелване на фазаните не беше още открит), и аз като един фен очаквах масово меле, а получих Питър Пан на n-та степен, което малко развали общата ми оценка.
Докато в частите с археолога се наблягаше на бойните и комични сцени, в ретроспекциите драмата и епоса си подадоха ръце и за малко да се получи манджа с грозде (правил съм такова ястие и е наистина гадно на вкус), но балансът беше този път на място, съчетан с музика за романтици и операторско майсторство, което разкрива красотата на китайската земя и нрави…
Особено показателна е сцената с военачалника тип „Един срещу бая добитък”, където перспективите на заснемането само увеличава потенциала на кадрите (е, вярно, и малко повече кашона с кетчуп бяха използвани, но това е в името на една добра филмова кауза) и величавото изражение на лицето на генерал Meng Yi е наистина въздействащо, което сякаш говори: „Нещастници елате и ме сритайте, ако ви стиска !”.
Интересен факт от продукцията на филма е, че за първи път в историята на Музея на императорската гробница в Си’ан (старата столица на древен Китай) с прочутата Теракотена армия е допуснат снимачен екип за създаването на игрален филм – явно Джеки има влияние сред Политбюрото на КНР.
Въпреки няколкото слаби ревюта из други медии за филма, лично на мен този нов героичен прочит на фрагмент от китайската история много ми хареса, понеже балансът присъстваше във всяка ретроспекция и развитие на действието в настоящето – всичко беше на място, като изключа подобието на финална бойна сцена малко преди края на филма…
Но, както се получава – няма перфектни неща, трябва и малко плява да има – така ще се отсеят наистина качествените моменти от всяко едно заглавие.
Пожелавам ви приятно гледане !
Субективна оценка на автора: 7.5/10
Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper