Съзряването на вампирите започна…

Новата луна изгря, хей вампирчета зъбати, време е за веселба!!!

След доста ниската оценка на първия филм, реших да не бъда с предразсъдъци и се опитах да изчистя лошият спомен за „бледоликия” Едуард и неговата замаяна изгора Изабела Лебедска… Въоръжих се с търпимост, толерантност и прочие техники за едно обективно и позитивно виждане над това продължение, което се очаква да задмине оригиналът по всички параграфи – операторско майсторство, сценарий, режисьорски похвати, качествена актьорска игра и още повече приходи.

Трябва да призная, че съм грешал в своите филмови претенции към филма – тази част е много по-дебилна, плоска, тъпа, скучна и е едно зашеметяващо идиотско пътуване към тийн проблемите на подрастващите вампири, техните човешки половинки, полуголи индиански върколаци и любовни терзания плюс саможертви в името на сълзливо-сополиви емоции и въздишки по едни от най-гейските персонажи, които съм наблюдавал на екран… Сам не зная защо си причиних това…

Момичето и нейният вампир – традиция и дълголетие

НО нека започна от началото – след като бях написал материала за първия филм и с радост се заех с други проекти (далеч по-интересни и занимателни от изследването на вампирската душевност през пубертета), когато получих обаждане от Шефа (митичната фигура в нашият екип, която обича да ни тормози с неочаквани идеи за материали) при което той с равен и железен тон ми съобщи, че ревюто ми за „Здрач” се оказало най-четения и посещаван материал в цялата творческа история на GMBD и аз се ухилих доволно от похвалата, но усмивката ми помръкна със скоростта на протони в акселератор, когато той с присъщият си дълбок тембър довърши изречението с думите: „… което означава, че ще трябва да изгледаш и останалите части…” и после връзката прекъсна, оставяйки ме да се пуля в нищото пред мен… А и предната вечер бях прекалил с алкохолните градуси, та това ми дойде доста отрезвяващо, доста гаден начин да прекъснеш блаженият махмурлук…

Както казах по-горе, въоръжих се с търпение и толерантност и се насочих към киното в града. Както и подозирах, пред и вътре в киното имаше многолюдна тълпа съставена от подрастващи с излишно количество хормони за употреба и въздухът се беше наелектризирал от естроген и тестостерон – като че ли нямаше да дават филм за вампирски трепети, а най-великата романтична драма на света съизмерима само с „Доктор Живаго”, „Отнесени от вихъра”, „Титаник” и още няколко заглавия, които са мерител за сълзливи ситуации и хлипащи въздишки. Историята се повтаряше отново…

Времето до прожекцията намаляваше, но пък се увеличи шума и въодушевените разговори относно очакванията за това продължение, като неизменно се спомена колко бил сладък Робърт Патисън (ау, невероятен сладур е, като торта от сладкарници Неделя), и как вампирското семейство били изключително мили хорица и още от сорта. Невероятни коментари, трябва да призная. След тъпканицата пред входа криво-ляво се настаних на хубаво място и се заслушах в познатия тон на мляскане, хрупане на чипс и пукани и шумно лочене на вода и други течности. Не знаех какво обаче щеше да последва после по време на самия филм – сетивата ми бяха изострени в очакване на неочакваното.

Отиде килима, но тук се забелязват наченки на овчия поглед – безценно

Започна филма – главната героиня с овчия поглед и полуотворената уста гледаше своя блед любим и вървяха някакви елементарни диалози от сорта:”Обичам те, аз също, целуни ме, искам да бъдем винаги заедно, не бих те заменила за всичкото злато на света” и още подобни излияния, при изговарянето им залата с хормоналните контейнери повтаряше репликата като някакво противно ехо и все едно бях на планината. Както и да е, няма да се моря да разказвам сюжета, понеже той почти не присъстваше, но в общи линии – героинята иска да става вампир, героят с LED подсветката на екрана не иска да я гризе като молец-нов пуловер, семейството бледолики се изнасят някъде по широкия свят, гадните вампири се завръщат за тормоз и свежо месце, червенокожия приятел на Бела се появява да я пази, но после Еди се връща и за капак се появява един кралски вампирски род, чийто членове са по-бледи и от тоалетна хартия и всички искат само едно – кръвчицата на Бела. Голяма вкусотия ще да е.

Нямаше такова повествование, един час на екрана имаше мудни действия, неадекватни герои и плоски изречения, след единият час имаше малко CGI, още по-мудни действия, още по-плоски изречения (някой подрастващ май се е потрудил за да направи диалозите максимално елементарни), може би около 20-на секунди бой между вампири (по-скоро подмятане) и накрая един култов разговор, който разби всякакви стереотипи и плот туистове… Аз лично на моменти се усещах, че ми се придрямва, но сганта зад, до и пред мен не допусна да заспя на стола, поради всичките ахкания, охкания, хрускания на кореноплодни и други сегменти присъщи за кинозала пълна с екзалтирани фенки (и фенове) на Едуард и компания. А по едно време засилено започнах да си мисля: „кога ще свърши тая идиотщина” и се опитвах да не навлизам дълбоко в дебрите на филма, че да не се дразня от цялата му клишираност…

Но, поне добре се посмях – още в първата сцена, малко след личностните терзания на Белка (без Сивушко) относно рожденият й ден и самият процес на остаряване (който тя прие доста трагично) тя беше на гости у сем. Подсветкови (демек Кълън) и след обичайните пожелания се започна отварянето на подаръците – но при един опаковката се оказа доста добре наточена и успя да пусне една Тънка червена линия по някой от пръстите на Увцъта и естествено вампирите пощуряха (а из залата се разнесоха едни такива отчаяни викове и подмятания от типа:”Олеееее, ми сига ‘ко ши станиии”) и Джаспърчо като най-съобразителен скочи пръв към обяда си, но батко му Еди го шамароса здраво прилагайки му двоен удар в гърдите и го прати на уроци по пиано, като преди това съвсем съвестно паркира своята голяма любов в един старинен шкаф от времето на Ренесанса. Просто красота… Лошото дойде след тази размяна на удари – нашето момче реши да се чупи и направи сцена на раздяла, а пък овчия поглед се размекна като кашкавал оставен на слънце и взе да изпада в истерични проблясъци, а те зачестиха след изчезването на Еди от живота й и от това пострада само милият й баща, който се събуждаше на дивана в хола след поредният крясък на овчата си дъщеря, която много тежко преживяваше раздялата с кръвопиеца. Ех, тези драми. На преден план изскочи старият познайник на Бела – индианчето Джейк, който взе да се навърта около нея като разбра, че онзи свръх бледоликия го няма. Сформира се един любовен триъгълник с тъпия ъгъл към кухата глава на главната героиня, която зърна в появата на червенокожия нова авантюра и смело се зае със задачата да му омае главата и да запълни дупката от трагичното заминаване на Еди. Онези моменти с истеричните крясъци ми дойдоха в повече и направо ми идеше да отида в апаратната и да нарежа цялата лента на малки късчета, които да полея обилно с бензин или друга запалителна течност и да танцувам полугол край огъня…

Прословутия любовен ТЪПОъгълен триъгълник в действие

Размечтах се, а трябва да се концентрирам върху сюжетната нишка и олигофрениите случващи се по тази нишка. А те не закъсняха – по някое време се появи Лоран (оня тъмния субект с хаитянските плитки) и реши да си хапне поне глезенче от крайниците на Блея Слон, като не пропусна да сподели с нея, че червенокосата от предната част я търси за тайна вечеря, но преди да захапе явно много търсената и кожа барабар с кръвчицата пулсираща под нея едни добре охранени куче-вълци се метнаха отгоре му и започна малко преследване из горските дебри. Изобщо във филма се наблюдаваха много джогинг моменти, приказват малко и току някой почне да тича наоколо като изоглавен – странна работа, да пълниш и без това напълно безсмисления сценарий с излишни действия само за да покажеш колко добри CGI хрумвания има във филма и колко реалистично са направени самите добитъци, или пък само за да покажеш един полугол смугъл индианец, който си припка до резервата по едни къси гащи, а дъжда плиска отгоре и му пълни цепката на задника с вода.

Не знам защо са направили такава банална история с елементи уж на любовна лирика и някакво мижаво действие с подскоци и лоши погледи – да, и тук ги има и то най-вече в разговорите между псетата и смукачите (очевидно е че не се понасяха от самото начало), но това заедно с мрънкането на главната героиня да бъде „превърната” в малко сладко вампирче беше като че ли кулминацията на тъпия диалог. Изкарваха се на показ някакви малоумни причини и доводи за това кой е по-добрия представител – тя се опитваше да убеди Джейк, че вампирите са много бързи, а той я контрира с гениалното прозрение, че върколаците са още по-бързи… Какво по дяволите означаваше това, някакво тъпо мерене на членове и доказване кой е по-достоен да й завърти главата, ебахти просветлението – явно авторката Стефани Майър има някакви извратени мокри сънища със зоофилски наклонности и ги материализира в книгите си, където говори от името на героинята си за по-голяма достоверност. За щастие, нямам намерение да покварявам и без това малкото ми акъл с прочит на книжния вариант, това вече ще ми дойде в повече… Но поне можеха да се постараят и да направят филма малко по-интересен от поредният вариант по американски на „Езеро от любов”, който май е бил с най-нисък рейтинг от всички предавания – безинтересни персонажи, които се шляят безцелно по екрана, подсмърчащи за изгубена любов, други пък които се борят за отмъщение над падналия боен другар, трети с разни мании за величие и намерения да заемат висш пост в йерархията на вълкодавите и някакви уж върховни кръвопийци наречени Волтури (всъщност си бяха нещо като скатавки и манипулатори, гледащи доста приятелски, но май от тях зависеше съдбата на всички останали под тях в хранителната верига) за които беше важно да изглеждат като емота, натруфени с дантелки, кордели (може и корсети) фьешън прически и прочие атрибути на бароковият период – абсолютна гейщина.

Единоборство между вампири – дървени пози и слабо окосмени гърди

А, там бях свидетел на може би най-малоумната сцена в близките 10 години, която съм имал нещастието да видя на кино – когато „добрите” вампири обещават, че Беличката ще стане една от тях, баш гея решава да се подсигури и започва да се ровичка в съзнанието на Алис (онази телепатката) за да види дали е вярно всичко това и на бялото платно в залата се показа следната картинка: гора осветена от игриви слънчеви лъчи, тук-там връзки свежа, зелена трева, Еди припка като младо планинско козле, облечен доста стилно в една такава широка усмивка разкриваща прекрасни дентални грижи. В кадър идва и Бела облечена в една умопомрачителна светло лилава рокля с разни орнаменти на бродерии по ръкавите и едно деколте, което май беше излишно на фона на хроничната й гръдна плоскост и с неизменната голямаааа усмивка без никакъв помен от овчия поглед и комплексарското излъчване. УжаааасТ – ето тук не се сдържах и се сцепих от смях, това беше и единственият признак на емоция, която имаше такъв спонтанен изблик през трайността на целия филм.

Останалото беше скука с безобразни нива на баналност и напълно лишени от някакъв заряд ситуации и сцени, направени за да развличат малоумната американска аудитория във възрастовия диапазон от 12-16 годишни като не съм сигурен за горната граница. Два часа кино-мъчение – ето това си причиних и направо не знам с какви усилия ще гледам третата част, където май ще има сватба понеже тази част завърши с един емблематичен разговор между Истеричката и Подсветката: Бела: „Искам ти да го направиш” Еди: „Но при едно условие” Бела: „какво е то?” Еди: „Ще бъдем завинаги заедно” Бела: „Само това искам” Еди: „Омъжи се за мен, Бела” и после черен екран под съпровода на ръкопляскания на половината зала и викове „дааа, ураааа” и други от сорта. Аз просто останах без думи… Само си представих сватбата – залата украсена а на масите наредени по списъка: вампир-върколак, вампир-върколак и така…

Бих могъл да коментирам и безцелните лутания на Бела, уж влюбването й в Джейк, напълно излишният sub-plot с участието на Виктория, който се изчерпа с голям маратон в пресечена местност и малко плуване стил подводница, мимолетното появяване на Дакота Фанинг като велика инквизиторка на Волутрите, прилагайки нещо като Круциатус на Еди, но с по-прозаичното име – Болка и още и още тъпни разпръснати в това подобие на филм, което поставено до оригинала е толкова слабо, че първата част си е направо прилична. Сега малко за самите актьори – Кристен Стюарт е на обичайното драматично-истерично-лигаво ниво с нейната запазена марка овчи-телешко-агнешки поглед в различни тоналности и други депресантски елементи спомагащи за по-некадърно представяне на главната героиня. Прелиташе между двамата си обожатели със скоростта на колибри кръжащо около венчелистчета и като че ли се чудеше кой от двамата е по-интересен и разигра вече споменатия любовен триъгълник, но това не спаси филма от провал в моите очи.

Ето тук вече наблюдаваме „овчи поглед” в пълният му блясък, както и мускулатура тийн едишън

Робърт Патисън и неговият герой на вегетариански вампир – нищо ново и тук, пак вяло и безинтересно представяне, гарнирано с някоя сълза и прилив на тъга от време на време по любимата си и толкова. Репликите му бяха отново самото съвършенство по елементарност и еднообразие, а самата игра по-зле и от първата част. За героя на Джейк – освен че показа едно добре гледано във фитнеса тяло (когато си свали тениската половината зала се изпълни с бликнали хормони от подрастващи девойчета и възгласи: „аууу че сладууур, уаааууу, гле’й к’ви плочкиии” и други подобни – щях да си издрайфам пилето с картофи и млечната салата барабар с трите ракии които бях пил преди прожекцията, но в последният момент реших да не хабя алкохолния материал, че поне той ме държеше да изтрая целия филм.

Така че повече не смятам да се фокусирам върху това изтезания за моите сетива и кино възгледи, за обобщение – за мен това беше един напълно излишен и олигофренско направен филм с много плоскодънни идеи, диалози като от книжка с картинки за 3 годишни, плюс абсолютно бездарни превъплъщения от страна на актьорите и някакви компютърно генерирани картинки ей така за цвят…

Пак в традицията на първата част ще дам 3 оценки:

Моята лична оценка е: 1/10 (само заради Алис и заради няколкото моменти на смях)
За онези до 16 год. – вероятно ще се изкефят на такива лични драми – 9/10 (ако и Еди беше се съблякъл гол до кръста щеше да е по-висока)
За онези над 16 – нека сами да преценят…

Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper