Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце…
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…
В началото нещата тръгват като обичайна „спасителна мисия”, където нашият добър полицай Chan Ka kui трябва да мине за дребен китайски тарикат, който уж спасява един от доверените хора на главния тип – Panther (в ролята Yuen Wah (Kung fu Hustle, Eastern Condors, Forever Dragons, Twins Mission) от доста брутален трудов лагер някъде в Китай. Номера минава успешно и Джеки е внедрен в организацията на The Big Boss като част от антуража му. Следват доста екшън и комични ситуации, но този път каскадите на Джеки не са главната атракция – екранната му партньорка се оказва също толкова бойна и изпълнява всяка една опасна сцена без дубльорка – за което тя получава моите овации. Жалко, понеже след един определен момент нататък филмът се превръща в комерсиално парче от листата на MTV и забива в познатата посока на мисия „Save & Rescue”, където нашето момче спасява (или поне се опитва) своята дългогодишна приятелка (в ролята Maggie Chung) от доста неприятните лапи на бандюгите, но в крайна сметка я намираме просната на асфалта след ефектно падане от хеликоптер. Някой трябва да си прибере вересиите.
Следва задължителното преследване по покриви и влакови композиции и трагичния край за лошите, а добрите си стискат ръцете и доволно се облизват след като научават банковата сметка, за която половината от дуета се бъхта цял филм време. Всички са доволни и следват песни и танци на народите. Определено си личи режисьорската промяна в курса на поредицата – по-изчистени сцени, без излишно разтакаване на действието, повече екшън, отколкото тупалки, няколко комични ситуации, които служат за междинни връзки на по-динамичните части. Предназначен за по-широка аудитория (респ. от хлапета до дъртаци), някакси този филм ми се стори омекотен и в тона и в атмосферата – няма Триади за очистване, няма бомбаджии с афинитет към паричките – просто една екшън история с познати герои и край. Можеха да се постараят и да я направят по-интересна или по-интригуваща, Джеки тук е малко юноша бледен и се преструва на Рамбо, но това не е имиджа с който феновете го свързват, още една черна точка.
Задникът на Джеки е на път да се превърне в extra crispy – сигурно и за чипс ще остане…
Като цяло филма не е трагичен, но страда от прекалената наивност и клишираност в която са поставени и актьорите и действието, всичко е черно и бяло, добри и лоши, един по-колоритен образ (и по-запомнящ) не се появи до края. Все пак е по-добър от следващия – Първият удар, там направо всичко беше мазало – толкова скучен филм на Джеки Чан не бях гледал от Killer Meteors & The Prisoner насам.Но нека продължа с по-позитивната част – хареса ми тандема Jackie & Michelle – лъхаше някаква стабилност на екрана, като че ли наблюдавах женени от дълго време, които си разменяха освен погледи и реплики, и действия, съответстващи на роднинската връзка която изобразяваха във филма. Всъщност те се преструваха на брат-сестра, но на мен повече ми приличаха на семейни хора търсещи забавление и авантюри за разнообразие. Като изключим тупаниците, които раздаваха наляво и надясно, другото беше рутинни разговори за живота и неговите особености в Китай и по света.
Като погледна в ретроспекция 1992 за Джеки и компания, наблюдавам една разлика в стила и филмите – той като че ли се стараеше на всяка цена да се хареса на по-широка аудитория и това си проличава от самите филми – Twin Dragons (бозава история с поделена режисура, която е супер недодялана) и City Hunter (правен по манга комедия, с абсурдни ситуации, дори за азиатското кино, слаби бойни сцени и комерс на килограм). Според мен, тази промяна не беше за добро – той се вкара в някакви клишета, които не му подхождаха изобщо, оттам нещата тръгнаха малко надолу – последният достоен филм на Джеки беше Who am I?, който въпреки постната история, съдържаше всички елементи на old school школата. След това се започна с Rush Hour и нещо ми подсказа, че Джеки, не го радва да прави филми в Хонконг – естествено имаше и изключения, но за тях ще се спра в друг материал. В общи линии Police Story 3 не е съвсем лош, просто му липсваха малко повече дълбочина в развитието на героите и още кютек сцени – ей така за радост на зрителя (или фанатизирани поклонници на този жанр – като мен). Въпреки, че на две места имаше зрелища и бързи реакции, това което утрепа темпото на филма бяха натрапените уж комични ситуации и екшъна тип „Делта Форс”. Добре, че накрая пак имаше от любимите ми outtakes – че да замажат положението, така не бяха се смял отдавна като гледах как Джеки изтърва няколко пъти отгоре си оборудваната с бронирана жилетка Michelle Yeoh, чак го съжалих след последното мачкане. Но той пък и го върна като я заграби на едно деликатно място в опит да покаже съпричастност и загриженост. Дърт мръсник. От тази поредица този филм бих го сложил на трето място, след Police Story & New Police Story – първата, понеже е оригинала и е просто уникална, а втората – там Джеки показа едно драматично лице, което не бях виждал от Heart of the Dragon насам. Останалите филми от поредицата са на опашката – и тях ще ги разгледам, само за да покажа некадърното лице на кино индустрията в Хонконг и как дори утвърдени звезди се дънят с огромно Тряс! Докато се шибват в дъното на достоен за „Златна Малинка” филм. Да са им честити.
Брат и сестра в спор кой да стреля и кой да прави цигански колела – идилия…
Е, и този филм на Джеки не минава без обичайните контузии – тук той успява да си счупи глезена (моментът е точно когато преминава през билборд и счупва огромна баскетболна топка) и да пукне около 3-4 прешлена на гръбнака си (при сцената с водната кула и хеликоптера – непълно завъртане и ламарините на потрошеното летателно средство отнасят безпомощният г-н Чан) – доста гадна злополука, но както обикновено след болнична интервенция, Джеки е отново на крака и продължава снимките. Май трябва да му викат Iron Man – оригиналният персонаж на Marvel да хапва репички и да се учи от crash test dummy инструктора.
И сега идва ред на оценката – заради добрия тандем и полираната визия поставям една единица отгоре – повече и да искам не мога.
Извод: Няколкото добри идеи тук са изпаднали в мъглявина, заради прекалено бляскавата режисура и малкото бойни сцени, но все пак зрелище има. На онези, които чоакват подобрена версия на оригинала, ще трябва да я потърсят някъде другаде.
Субективна оценка на автора: 6/10
Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper
Шамари с крак – трета част
Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце…
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…
В началото нещата тръгват като обичайна „спасителна мисия”, където нашият добър полицай Chan Ka kui трябва да мине за дребен китайски тарикат, който уж спасява един от доверените хора на главния тип – Panther (в ролята Yuen Wah (Kung fu Hustle, Eastern Condors, Forever Dragons, Twins Mission) от доста брутален трудов лагер някъде в Китай. Номера минава успешно и Джеки е внедрен в организацията на The Big Boss като част от антуража му. Следват доста екшън и комични ситуации, но този път каскадите на Джеки не са главната атракция – екранната му партньорка се оказва също толкова бойна и изпълнява всяка една опасна сцена без дубльорка – за което тя получава моите овации. Жалко, понеже след един определен момент нататък филмът се превръща в комерсиално парче от листата на MTV и забива в познатата посока на мисия „Save & Rescue”, където нашето момче спасява (или поне се опитва) своята дългогодишна приятелка (в ролята Maggie Chung) от доста неприятните лапи на бандюгите, но в крайна сметка я намираме просната на асфалта след ефектно падане от хеликоптер. Някой трябва да си прибере вересиите.
Следва задължителното преследване по покриви и влакови композиции и трагичния край за лошите, а добрите си стискат ръцете и доволно се облизват след като научават банковата сметка, за която половината от дуета се бъхта цял филм време. Всички са доволни и следват песни и танци на народите. Определено си личи режисьорската промяна в курса на поредицата – по-изчистени сцени, без излишно разтакаване на действието, повече екшън, отколкото тупалки, няколко комични ситуации, които служат за междинни връзки на по-динамичните части. Предназначен за по-широка аудитория (респ. от хлапета до дъртаци), някакси този филм ми се стори омекотен и в тона и в атмосферата – няма Триади за очистване, няма бомбаджии с афинитет към паричките – просто една екшън история с познати герои и край. Можеха да се постараят и да я направят по-интересна или по-интригуваща, Джеки тук е малко юноша бледен и се преструва на Рамбо, но това не е имиджа с който феновете го свързват, още една черна точка.
Задникът на Джеки е на път да се превърне в extra crispy – сигурно и за чипс ще остане…
Като цяло филма не е трагичен, но страда от прекалената наивност и клишираност в която са поставени и актьорите и действието, всичко е черно и бяло, добри и лоши, един по-колоритен образ (и по-запомнящ) не се появи до края. Все пак е по-добър от следващия – Първият удар, там направо всичко беше мазало – толкова скучен филм на Джеки Чан не бях гледал от Killer Meteors & The Prisoner насам. Но нека продължа с по-позитивната част – хареса ми тандема Jackie & Michelle – лъхаше някаква стабилност на екрана, като че ли наблюдавах женени от дълго време, които си разменяха освен погледи и реплики, и действия, съответстващи на роднинската връзка която изобразяваха във филма. Всъщност те се преструваха на брат-сестра, но на мен повече ми приличаха на семейни хора търсещи забавление и авантюри за разнообразие. Като изключим тупаниците, които раздаваха наляво и надясно, другото беше рутинни разговори за живота и неговите особености в Китай и по света.
Като погледна в ретроспекция 1992 за Джеки и компания, наблюдавам една разлика в стила и филмите – той като че ли се стараеше на всяка цена да се хареса на по-широка аудитория и това си проличава от самите филми – Twin Dragons (бозава история с поделена режисура, която е супер недодялана) и City Hunter (правен по манга комедия, с абсурдни ситуации, дори за азиатското кино, слаби бойни сцени и комерс на килограм). Според мен, тази промяна не беше за добро – той се вкара в някакви клишета, които не му подхождаха изобщо, оттам нещата тръгнаха малко надолу – последният достоен филм на Джеки беше Who am I?, който въпреки постната история, съдържаше всички елементи на old school школата. След това се започна с Rush Hour и нещо ми подсказа, че Джеки, не го радва да прави филми в Хонконг – естествено имаше и изключения, но за тях ще се спра в друг материал. В общи линии Police Story 3 не е съвсем лош, просто му липсваха малко повече дълбочина в развитието на героите и още кютек сцени – ей така за радост на зрителя (или фанатизирани поклонници на този жанр – като мен). Въпреки, че на две места имаше зрелища и бързи реакции, това което утрепа темпото на филма бяха натрапените уж комични ситуации и екшъна тип „Делта Форс”. Добре, че накрая пак имаше от любимите ми outtakes – че да замажат положението, така не бяха се смял отдавна като гледах как Джеки изтърва няколко пъти отгоре си оборудваната с бронирана жилетка Michelle Yeoh, чак го съжалих след последното мачкане. Но той пък и го върна като я заграби на едно деликатно място в опит да покаже съпричастност и загриженост. Дърт мръсник. От тази поредица този филм бих го сложил на трето място, след Police Story & New Police Story – първата, понеже е оригинала и е просто уникална, а втората – там Джеки показа едно драматично лице, което не бях виждал от Heart of the Dragon насам. Останалите филми от поредицата са на опашката – и тях ще ги разгледам, само за да покажа некадърното лице на кино индустрията в Хонконг и как дори утвърдени звезди се дънят с огромно Тряс! Докато се шибват в дъното на достоен за „Златна Малинка” филм. Да са им честити.
Брат и сестра в спор кой да стреля и кой да прави цигански колела – идилия…
Е, и този филм на Джеки не минава без обичайните контузии – тук той успява да си счупи глезена (моментът е точно когато преминава през билборд и счупва огромна баскетболна топка) и да пукне около 3-4 прешлена на гръбнака си (при сцената с водната кула и хеликоптера – непълно завъртане и ламарините на потрошеното летателно средство отнасят безпомощният г-н Чан) – доста гадна злополука, но както обикновено след болнична интервенция, Джеки е отново на крака и продължава снимките. Май трябва да му викат Iron Man – оригиналният персонаж на Marvel да хапва репички и да се учи от crash test dummy инструктора.
И сега идва ред на оценката – заради добрия тандем и полираната визия поставям една единица отгоре – повече и да искам не мога.
Извод: Няколкото добри идеи тук са изпаднали в мъглявина, заради прекалено бляскавата режисура и малкото бойни сцени, но все пак зрелище има. На онези, които чоакват подобрена версия на оригинала, ще трябва да я потърсят някъде другаде.
Полицейска История 3: Суперченге/Police Story 3: Supercop (1992)
Субективна оценка на автора: 6/10
Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper
А какво е Вашето мнение, споделете го тук