Като че ли последните няколко години бяха малко разочароващи за Pro Evolution Soccer и феновете на играта. Глътка свеж въздух се оказа PES 2009, но с покъртително лошият си мултиплеър тя разруши мечтите на феновете за игра близка до Pro Evolution Soccer 6 – безсъмнено титана на поредицата. Като цяло заглавието бе критикувано заради липсата на иновации и впоследствие предаде короната на все по-непостоянният, но по-реалистичен конкурент – FIFA.
В резултат на това, тази година се превърна в може би най-важната в историята на PES. Нека видим дали обещанията на разработчиците ще оправдаят доверието на феновете в този чисто нов футболен симулатор на Konami.
Извън терена
Един от остро критикуваните аспекти на играта във визуално отношение бяха дървените конзолни менюта, които създаваха впечатлението, че са били направени просто „ей така” за не повече от 5 минути. За радост нещата са коренно различни в PES 2010. Макар, че крещящите розово – черни цветови схеми са запазени, менютата са много по-добре организирани и подредени от преди. Тактиките и схемите на игра са тотално преработени и са хиляди пъти по-добри от тези в предишните игри. Най-нашумялото нововъведение тук са тактическите слайдъри чрез, които много прецизно можете да нагласите елементи в играта като : преса, дефанзивната линия, контра атаки и т. н. Освен това всеки слайд е представен визуално и за ваше улеснение показва какъв ще бъде ефектът, ако го преместите напред или назад.
Друго нововъведение е “Player Cards”. Всеки играч има свои картички, които показват областта, в която той е добър. Тази система е много по-лесна за възприемане, отколкото дълги листи със статове, които използваше играта в предишните години. Режимите остават същите, както преди, но вече играта притежава нов и уникален Master league режим, който според мен е класи над Manager Mode-а на FIFA. Най-значителните промени са новата система за трансфери, реалните парични единци, /а не просто точки, с които закупувате играчи /, нов интерфейс и промяна в календара. Останалите подобрения оставам да откриете сами, защото те изобщо не са малко, а има още доста неща, които да ви представя. От значение е и фактът, че вече няма отделен loading screen, а мачовете зареждат докато си избирате отборите и правите настройки по състава.
Лизенците
Те са частични, но както винаги това е лесно поправимо с някой Option File, който ще ви позволи да различите любимия си отбор, а не да бъде просто Man Blue ( Манчестър Сити ). И все пак, напълно лицензираните първенства са : Ligue 1, Lega Calcio Serie A TIM и Eredivisie, а частично – Barclays Premier League ( само Manchester United и Liverpool) и Liga BBVA с 12 лицензирани отбора. От тази година лицензиран е и наследникът на UEFA Cup – Liga Europa, където участват и двата български гранда Левски и ЦСКА /за съжаление не присъстват в играта /.
На терена
Както и в истинския живот, най-интересното се случва на терена. Благодарение на пренаписаният си енджин играта изглежда по-реалистична от когато и да е било до сега. Естествено и приликата на компютърните играчи с истинските е подобрена. без затруднение ще можете да различите повече от любимите си играчи, а по време на кът сцените ще се учудите, че те реагират досущ като по телевизията. Освен това индивидуалните качества на повечето от играчите са отразени и тук. Например, ако шутирате с Анри, то шутът ще бъде в типично негов стил, ако се затичате с Рууни, то той ще бяга като Рууни.
Чувството от новия PES е все толкова поглъщащо и вие ще й се насладите, както сте го правили последните 2, 3 или повече години. Въпреки това играта има и своите геймплей недостатъци, които и тази година изобщо не са малко. Да започнем с това, че игра продължава да бъде малко „бавна”. Топката е много по-тежка от преди и като цяло физиката й не е така каквато трябва да бъде. Смяната на посоките, дрибъла, спринтовете се усещат така че, все едно има залепена дъвка за обувките. Тази година и съдията не е достатъчно убедителен /нещо, което беше голям плюс в предишните версии /. Той ще свири по-рядко, а за да го накарате да го направи ще трябва да се извърши доста тежко нарушение срещу вас, на принципа „Няма кръв, няма фал“. Следващият минус е меко казаното малоумие на вратарите. В някои от мачовете те ще спасяват в невъзможни ситуации, а в други те просто ще гледат как топката влиза във вратата. Продължаваме с повеждането на топката от играчите и техния спринт. Забележете, че винаги играчът повежда кълбото с палецът си ( ?!?! ), а спринтът му наподобява този на щраус. Заради този момент играта получи прозвището си Pro Robot Soccer. Следва заниженото ниво на трудност. Да, тази година играта е по-лесна от всякога и за това предпочитам да играя мултиплеър на нея, отколкото да разпилявам защитата на компютъра на Top Player. На последно място нека споменем и непроменената система за изпълнение на пряк свободни удари, които продължава да бъде толкова примитивна, но за сметка на нея е въведен нов начин за изпълнение на дузпите. Системата предлага нова камера /отново зад играча Ви, но вече е доста по-удобна.
Заключение
Тази година играта е коренно различна с уникални подобрения по геймплея / къде за добро, къде за лошо / и фотореалистична графика, но и този нов енджин има доста трески да дялане. Някои от минусите в геймплея обаче биха ви развалили удоволствието от играта срещу компютъра, но играта предлага мултиплеър, неузнаваемо променен от този в предишните серии. Сега е истинско удоволствие да се изправите срещу реален противник, а не постоянна борба с лаг-а по време на мача. Така турнирите ще станат още по-вълнуващи, но все пак да не се застоите прекалено много пред мониторите :).