Отдавна се канех да напиша нещо подобно, но все не ми стигаше творческа смелост и достатъчно епитети за да обрисувам по-подробно един емблематичен за мен филм от поредица с която съм отраснал и която промени киното в далечната 1977… Преди да започна бих искал да се извиня на всички фенове за следващите разсъждения, някои може да го сметнат за подигравка с любимата им поредица, а други незабавно ще започнат да търсят вили, мотики и лопати да ме намерят за саморазправа. Но нека не се впускам в прекалено мрачни картини – започвам, пък да става каквото ще.
Част първа – Когато тъпомера се счупи…
Такааааа, ще запазя мълчание преди да обявя следващият филм, понеже той е от онези които са ми най-ценни в моята скромна колекция и макар някой неизвестен да беше набраздил лентата на касетката (VHS rules!), с една дълга черта по дължината й (ако разбера кой е главичката ще му счупя, както и крадливите му пръстенца), пак го гледам с удоволствие за може би n-ти път (следва мълчание, после името)
Благодаря за търпението, което сега ще бъде възнаградено – The Empire Strikes Back (за не-англо говорящите – Империята отвръща на удара). Въпреки, че е правен преди повече от 25 години, малко филми могат да се похвалят с името „филм-легенда” и много малко са се възползвали от този факт за да напълнят допълнително гушката на създателите си, но този го е направил успешно (прекалено даже).
Но всяко нещо с времето си – нека започна с историята така: Имало едно време в една далечна галактика… (следва музика на John Williams) – след унищожението на Звездата на Смъртта (бивша Капитан Райчо и макар че не приличаше на звезда, а на ябълка с дупка от червей) Darth Vader придобива голяма увереност и решава да смаже бунтовниците с всички възможни средства и с помощта на един имперски дроид, установява местонахождението на една от базите им и я засипва с огън и жупел от новичките си (с експресна доставка от Амазон) машинарии – кръстоска между слон, камила и средновековен рицар, на които бластерчетата на смотаните бунтовнически кораби само ги гъделичкаха и онези тенекета умираха от смях (е, не съвсем) все едно че са гледали серия с Мистър Бийн по интергалактическата кабелна, по която след 02:00 даваха филми за лица над 18 години (но това е една друга тема за разговор).
Тропаха си те бавно и сигурно намачкаха белите дрешки на бунтовничетата и после седнаха на софра за да полеят събитието. Добрите се разбягаха навсякъде като разгонени котки, но само добрия стар Лук (Праз) отлетя с албанският бойлер (R2-D2) до една планета на майната си, за да се изучи на хитрини и номера от големия майстор Йода (Спирта), който го подложи на почти нечовешки акробатични изпитания и което беше още по-лошо – висеше на тиквата на Бродещия по Кръчмите (а той беше със силен махмурлук от онзи ден, когато с Хан Соло (диеза) бяха катурнали настрана 1.5 литрова тубичка с огнена вода, а после се качиха на Хилядолетния Сокол (гълъб) и опустошиха почти всички носещи съоръжения и подпори на уж тайното им скривалище, стреляйки по беззащитните товарни животинки сякаш бяха на стрелбищата по панаирите), които изкараха извън всякакви нерви големият бъдещ джедай Люки (Филистрими) и накрая той тръшна на земята израстъка (не по-висок от 60-70 см) Йод и заяви, че си заминава от тая миризлива планета с първия влак за вкъщи (защото летящото му корабче беше потънало на дъното на блатото-площадка за кацане и успешно беше забило надолу, докато само антенките за радиоприемникът му останаха да стърчат от мътната вода, като мустаци на някакъв гигантски сом-човекоядец).
След като претупа набързо обучението си, хапна на две-на три, Люк стегна каквото беше останало от багажа си и с песен на уста (щото който пее, зло не пие) се запъти към гарата за да чака експреса Дегоба-Градът в Облаците. След като чака 3 часа и 25 минути на перона, по високоговорителя се разнесе дрезгав глас и съобщи:”Хм, хм, поради вероятни терористични действия на група екстремисти наречени „Армия за освобождение на кондукторите”, влакът ще се забави за известно време, докато не направят нов, понеже стария сега се намира в състояние на пъзел от около 350 000 части, в резултат на малката експлозия, която нашите братя бяха поставили. Добра работа момчета, продължавайте в същия дух и нека Контролата бъде с вас!!! Ха-ха-ха!”.
Когато и последния тон от смеха заглъхна в ушите на Skywalker, той си взе багажериите, хвана за ръчичка РеТе МреТе и закрачи обратно към къщичката на дезинфекциращото средство, с надежда поне то да му помогне да заличи свинският вкус в устата си, останал от последното пиянство на двама души.
Вече бе достигнал до кирпичената колиба с покрив от тръстика, когато реши да се изфука пред консервената кутия и с един многозначителен поглед протегна ръка напред и започна да използва силата на махмурлука си за да извади от калта своя кораб. В началото всичко вървеше добре, по някакъв незнаен начин, крилата му се издигнаха от там украсени с водорасли, тиня и отдавна загубените ботуши на Йода, в които се мъдреха две шаранки, единствените живи рибни създания, които бяха решили да създадат огромно домочадие в това подобие на вода. Отново екосистемата бе тотално нарушена.
След известно време Люкчо (да не се бърка с Лукчо) се умори и реши да полегне под морковите на сянка, но тогава летателното му средство се заинати и тръгна да се връща в блатото, защото хич не му се понрави идеята този хуманоид да дърпа и криви ръчките в кабината – все пак това си беше космически кораб с принципи. Ядосан от тази упоритост на принадлежащата му машина, Люк се напъна още малко, но освен една пукната вена и насълзени, големи колкото кафени чашки, очи друго не получи и в пристъп на пълно отчаяние той поседна да си поплаче под клоните на неизвестен вид дърво, отначало тихичко хлипайки, но след 1-2 минути вече ревеше с пълно гърло и освен неговото УААААААААА !!! друг глас не се чуваше в цялата гора. Йода се стресна, докато гледаше гореспоменатите филми за над 18 годишни и после му се наложи да чисти телевизора, излезе навън и като видя трагичната картинка на дерящият се като магаре Люк, тропна раздразнено с малкото си краче и протегна на свой ред ръка и пред смаяният и вече ухилен джедай, извади непрекъснато дърпащият се кораб и после поклати главица, украсена с две локаторни уши и се върна обратно в къщичката си, за да догледа филма в пълно спокойствие. Бродещият по където-си-иска, скочи до тавана от радост, но се паркира в един доста обемист клон и псувайки гората и цялата екоsystem, запали двигателя и излетя в неизвестна посока.
Духът на Оби поприказва малко с Йодчо, заявявайки му с много сериозен глас, че демек оня летящия холандец бил последната им надежда, обаче другия само погледна към развиделяващото се небе и с тъга си помисли, че и този път се размина с любимата си програма, но на глас изрече нещо то сорта: „Не… има и друга”, но така и не уточни какво искаше да каже с тези философски простотии и така задържа интригата до края в тайна, която се разкри чак в следващата част, когато Джадаите се завърнаха (но това е още далече да го спомена).
По същото време в другия край на галактиката Хан Соло, Лея, Чубака и другата тенекия, тихо и кротко бяха преследвани от група не особено приятелски настроени бойци, чиято цел беше да танцуват върху кокалите на всеки от тях, като канибали на вечеря съставена от английски джентълмени. Обаче не случайно Хан Соло бе най-добрия пилот на 12 системи и най-търсения от ловците на глави но още толкова, и с няколко умели маневри възпроизведени в астероиден пояс, успя да прати във вечните галактически полета всичките упорити преследвачи и самия той се набута в един от астероидите и хитро се ската със своя свръх кораб, чакайки имперската флота, да намери някой друг да тормози. Докато някакви странни кораби с формата на две слепени калинки с разперени крила бомбардираха с протонни снаряди местността, където се беше скрил Ханчо, в Ястреба преминаха искри между него и Лея, но всичко бе овладяно с помощта на романтика и нежности, но когато Соловият герой смъкваше ципа на грейката й с много съсредоточен поглед, едно смукало се залепи на външната страна на кабината за управление и Лея от страх забрави за ципа и за всички подробности и с вик на ужас се скри под седалките в кабината като отсече: „Или отиваш и го утрепваш или няма да ти дам” към Хан Соло, който от радост забрави къде се намира и се тръшна върху Чубака, който се опитваше да поправи хипер устройството (което все се разваляше) Made in China и косматия трябваше да започва всичко отначало.
Грабна пистолетчето си и изхвърча навън с решително изражение, готов да застреля всеки който се изпречи между него и жената на неговия живот, но поради факта че ръцете му трепереха от вълнение, не уцели подобието на прилеп което го плюеше отгоре и после се кискаше доволно, лазерната траектория се заби някъде в нищото през него и последва малък трус. След като се осифери , Хан (нали си беше недоверчив) стреля още веднъж натам и пак трус, този път гърчът беше по-дълъг. Сега вече схвана какво е направил и изтрополя вътре е кораба с викове: „Знам какво направи миналото лято” и „Писък”. Запали двигателите с вътрешно горене, включи двойното турбо и с помощта на GPS-а излетя към началото на пещерата. Колкото повече се приближаваше натам, толкова повече началото й взе да се изменя и придоби формата на не дотам остри, но за сметка на това, гъсто наредени зъби и тогава всички осъзнаха, че това в което се намираха не беше пещера, нито дори крайпътно ханче, а най-обикновен МНОГО ГОЛЯМ И ТЛЪСТ ЧЕРВЕЙ (хищен).
Горивото им тъкмо свършваше, малко след като този членестоног се опита да им отхапе тенекиеният задник, но претърпя пълен неуспех в това отношение и ръмжейки се върна към дупката си, пътьом се отби за 300 т. хамбургери и 200 т. картофки от близкия McDonald’s, но докато чакаше търпението му се изчерпа напълно и вместо това изяде алуминиевото заведение и после бързо пи 2-3 т. хапчета за стомах, понеже алумина винаги му причиняваше киселини.
Соколчето на Хан отново влезе в бой с много неравни сили и почти го бяха сгащили в единия ъгъл на покрива на Star Cruiser-a, но той прибягна до поредната си хитрост от торбата с лъжите и се залепи за предавателната кула (точно до радара) и другите хич не можаха да го забележат, барем му отнесат поне крилата (то бива, бива заблени хора, ама то тяхното на нищо не прилича). Постояха там известно време и след малко, когато фекалката на кораба изхвърли в безтегловност физиологичните си вещества, Сокола се бухна в тях и изчезна в противоположна посока. Единственото което не видяха беше, че след тях тръгна един много способен и млад ловец на глави (не е Агрегат) на име Боба Фет (колко беше боб, колко леща това не зная) и нататък цялата работа се обърка по много гаден начин.
Хан Соло закара таратайката си до Градът в Облаците при своя стар познайник – хазартният мошеник Ландо Мангалдо – един мулат с преобладаващ кафяв цвят на кожичката, който в последствие успя да прекара самият Хан Соло по доста брутален начин. Но първо си размениха обичайните любезности от типа на: „Как са децата, жената, свари ли ракията, кога ще пием по едно и да повторим няколко пъти?”. На този въпрос Хан Соло посочи към Лея и обясни – Не мога, с колата съм… – посочи към Сокола и изговори: т.е с жената съм… при което Лея му хвърли един поглед не е за говорене, ако можеше да го насече с него, от Хан не би останало повече от 30 кг кайма и 10 кг дреболии. Ландо се усмихна заговорнически и заяви – Аха, с ремаркето си, ясно за теб само доматен сок… Настаниха се на покрива на една от сградите и този път Хан си каза, че ще се сбори с Лея пък каквото ще да става, но тъкмо да я налази на меката мебел, вратата се отвори цъфна негрото и само каза: Охооо и доволно потри ръце, чувствайки че работите отиват към тройка, но Хан го контрира: – Ами теб майка ти не ти ли е казала, че преди да влезеш се чука? – Не – отговори другият – но баща ми ме научи да чукам след като й вляза – и посочи поруменялата вече Лея, която захихика свенливо и с леки стъпки изчезна в другата стая, където си беше скътала един вибратор за всеки случай.
Следва продължение…
Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper
Пич по-добре спри да пишеш. С плоските ти опити аза лафове и лек сарказъм доказваш само колко си ниско интелектуално. Разликата е, че ти се базикаш с един най-великите филми правени …… хммм малко смешно е да усмиваш труда на има като Лукас а ти да си опит за некъдърен дръскач в пошло нет издание.
Такива като тебе с лопата да ги ринеш.
Абе путка майна, бат Киро е най-големия, а такива като теб всеки ден мрът от собствената си некадърност и простотия, *бурен смях*
@Дартек БГ: НекАдърният ДрАскач отговаря – за моя радост интелектуално съм все още в сферата на приличното, когато взема да изкуфявам ще спра да пиша – това ти го гарантирам
Виждам, че май не си вникнал в самия материал и това което съм искал да кажа – ще се опитам да поясня.
Това което си прочел е моят tribute към тази велика сага – аз съм фен на франчайза от ’84, когато в България за първи път показаха на кино първата част от старата трилогия. Избрал съм може би най-показателния филм от всички 6 части, който събира есенцията на думата „култ“ в най-точни пропорции.
Не се опитвам да Осмея труда на Лукас по никакъв начин, и не се бЪзикам с филма, но явно се е получило недоразумение.
Да, не съм професионален автор, но изказвам собствено мнение, ако искаш да спретнем една дискусия по сагата, на драго сърце ще приема
Знам, че има такива като мен не с лопата, а със снегорин да ги ринеш, но аз ще продължавам да си пиша (или не да дрАскам) – на теб няма да ти хареса, но някой друг ще го оцени по свой си начин.
Поздрави и недей да хабиш нерви и слова за такива маловажни трудове – търси своя Път и върви по него – ще има много по-интересни личности на него от един „некъдърен драскач в пошло нет издание“
Жив и Здрав и повече усмивки
Явно съм в грозна грешка, определено интелектуално си на много по-високо ниво от булшинството. Искрено се надявам да не съм вникнал в думите ти но определено ме подразниха именно защото аз съм човекът виновник заради който тези филми стигнаха БГ, и ми стана убидно някой някъде да се гъбарка с филм от такава класа и още повече с човек като Лукас.
@до анонимен аммм като станеш на 16 ми пиши с деца не се занимавам
@Дартек БГ: Знам, че отстрани изглежда като вид подигравка с необятния свят, който е изградил Лукас, но е просто един иронично-сатиричен поглед на фен, с малко поле за изява на своите странни произведения в лицето на този сайт.
Повярвай ми, не съм искал да оставя такива негативни последици у читателите (и в частност теб), този материал отдавна събираше прах из дебрите на съзнанието ми и наистина е доста рисковано да описвам (или преразказвам) сюжета на този любим мой филм, но се престраших
Радвам се, че имам насреща си човек, който е запознат в по-голяма дълбочина с тази поредица и ако искаш да продължим дискусията можеш да ме намериш на посочения мейл или в Скайп (thegrimreaperbg) – съвсем открито бих искал да ти се извиня за недоразумението причинено от тона на материала, не е от най-възвишените неща които съм писал (имам още материали на страниците на списанието – виж съответната секция в сайта), но предложих едно алтернативно измерение на познатите герои
С най-добри чувства – The Grim Reaper aka Кирил Вълков