Конспирация в името на свещенна Германия
Нацисти. Геноцид. Холокоста. Концлагери. Окупация. Хитлер. Третия Райх. Вдигнати ръце за поздрав: „Heil Hitler!”. Ето тези стилизирани епитети изскочиха в съзнанието ми, когато преглеждах предварителните материали за „Операция Валкирия” и не бях привлечен особено от факта, че може би ще стана свидетел на безкрайни разговори и планиране на атентат, докато не стигна до развръзката. Радвам се, че не бях прав. Филмът се оказа едно напрегнато пътуване и представяне на целите на група опозиционери в името на идеал, който на хартия почти винаги звучи просто перфектно.
От X-men до спретнати офицерски униформи
Преди време случайно попаднах на документален филм озаглавен „Атентатът срещу Фюрера: истината и последиците” (или нещо подобно, понякога паметта ми изневерява) и там беше проследено как се е стигнало до един от по-интересните начини за премахването на Фюрера от военно-политическата сцена и най-вече да се спре войната. И ето преди няколко дена изгледах и филмовата адаптация по въпроса, дело на режисьора Брайън Сингър (X-men), с участието на Том Круз, Бил Наи, Кенет Брана и Том Уилкинсън. Определено се изненадах от кастинга, интригуваща подборка от различни по качество и изпълнения актьори, но много добре паснати като персонажи в историята, която въпреки че беше през погледа на американски режисьор, съдържаше известна доза дълбочина и напрежение, съчетани с добра игра и внимателно подготвени сцени и диалози. Трудно преглъщам прекалено суховати сценарии, където диалога доминира, а динамичните сцени са сведени до минимум, но тук бях завладян от цялостното развитие на самия сюжет и героите в нея, които я допълваха в един много добър баланс. Заедно с всичките онези вътрешни борби, манипулации, диверсии и прочие съставни части на планиран заговор или конспирация, която се ражда в страна, чийто самопровъзгласил се лидер е един от най-мразените хора в цялата човешка история.
Много спретнат, едноок и амбициозен – Том Круз като немец...
Липсата на по-мащабни батални сцени, бе компенсирана от актьорската игра, от добрия сценарий и постепенното разкриване на героите и техните действия. Сюжета обрисува картината на Германия през периода 1944-45, когато военните успехи са минало, а грохналата стратегическа машина започва бавно да се руши под анемичните усилия на главния щаб на Вермахта и вече помътнелият ум на Хитлер. В тези времена се формира и групата на противниците на този режим и техните идеи за премахването на Фюрера от неговия педестал. Разни хора с разни идеали, комбинация между висши военни и политически фигури, събрани с една цел – възраждането на нова Германия. Осъзнали, че сегашното положение на страната се нуждае от промяна, те организират мрежа от сподвижници и съюзници, които намират сред новопристигналите в щаба. Както се получава с фон Щауфенберг (Том Круз), ветеран от войната полу-инвалид с една отрязана длан и без едно око (само дървеният крак липсваше за да заприлича на пират), който бива въведен в конспирацията и самият заговор от персонажите на Кенет Брана и Бил Наи. Първият се показа като умел стратег, но преждевременно изпратен на фронта, а другият имаше малко скатаващ се облик и леко страхливо излъчване, но накрая захвърли мишата кожа и прие с достойнство предизвикателството.
Изпитателни погледи и стегнати челюсти – ето така трябва да изглеждат военните...
Още от самото начало фон Щауфенберг поема инициативата в свои ръце и ентусиазирано се заема със задачата, като разработва свой собствен план за неутрализирането на военния елит на Германия. И то в самото сърце на врага – в тайната щаб-квартира със звучното име Леговището, където всички по-важни тактически решения се взимат и изпълняват. С дързък план включващ експлозиви и малки изчисления фон Щауфенберг се впуска в едно пътуване, което се оказва лебедовата му песен. Израснал в род на военни и аристократи, той се проявява като умел пълководец и стратег, но най-вече човек, който вижда в реда установен от Фюрера, само безсмислици и ненужни заповеди. Сюжетът гъвкаво върви напред, без да изпада в пространствени обяснения, които само биха разводнили действието и героите – имаше доста стегнато (като немска военна стойка) екранно повествование уповаващо се на достоверност и стил (от страна на актьорите), което лично мен много ме зарадва.
Веселата дружинка на Робин Щауфенберг – прекалено сериозни...
Отдавна не бях гледал филм, който да ме държи с интерес от началото до края, е малко странно ми звучаха не-немско говорящите герои, но онези от масовката си плещеха на швабски и така оправиха усещането са атмосфера. Допадна ми стила на заснемане – нещо като псевдо документална драма проследяваща пътят на една реална личност и нейният отпечатък върху историята. Не зная доколко това на екрана отразяваше истинските събития, но всичко бе поднесено по елегантен и ненатрапчив начин, който успя да ме впечатли.
Том Круз играе своята роля с лекота и макар да не съм положително настроен към сциентолозите (тяхната максима е от рода на „богатите – по-богати, бедните – по-бедни”) трябва да му призная талантът и умението му да се слива с персонажите си. Самият актьорски състав е на високо ниво и въпреки многословието (дългите сцени на диалогова борба) всеки един от тях даде своето за това „Операция Валкирия” да бъде добър филм. Изненадах се от броя атентати срещу Адолф Хитлер – цели 22 и той е успял да оцелее, въпреки упоритите набези към това да се види некролога му разлепен по стените на Райхстага със заглавието „Скръбна вест”. Издръжливо семе.
Но все пак видях и другата страна на германската военна машина от онова време – хора отдадени на цел, благородна и достойна за пример. Не всички немци са били гестаповци, есесовци и членове на младежката организация на Хитлер. Макар и американизирана, тази история е представена по начин, който ми въздейства. Поне ме накара да се замисля над идеята: „А какво би станало, ако бяха успели?”.
А вие, как мислите?
Субективна оценка на автора: 9/10
Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper