“Наръчник за елиминиране на нацисти със стил”
от Б. Д. Блазковиц
Ето, че отново сме изправени пред задачата да попречим на злите нацисти да обърнат хода на войната. От Raven са ни предоставили една забавна смесица от най-различни геймплей елементи. След надъхващото интро и кратка брифинг кът-сцена пристигаш с влак в австрийския град Айзенщат и директно се нахвърляш в екшъна. Още от началото неприятно впечатление ми направи усещането, че играта просто е направена за управление с пад и е като с нарочно забавен геймплей заради конзолните версии. За щастие с това неудобство се свиква бързо и до края на първо ниво стрелянето с мишка не представлява проблем.
История има и въпреки, че през цялата игра ти говорят откровени глупости, войс актинга е на високо ниво. Озвучението на оръжията и експлозиите също е добро, а музиката не се забелязва особено. Цялата каша се случва заради желанието на нацистите да овладеят измерението Black Sun и да използват чудовищата от него като своя армия. Основното действие се върти около междинното между нашият свят и Black Sun измерение, наречено The Veil. При една от експедициите си ще се сдобиеш с медальон, чрез който можеш да влизаш във Veil-а. На места е задължително да го включиш, за да може да се продължи напред през нивото. Отделно ще намериш три кристала, които ще те позволят да катализираш свръхестествената енергия по свое усмотрение.
С избягването от гарата се озоваваш в града, в който имаш свобода да обикаляш където пожелаеш и да поемаш мисиите на двете приятелски фракции под какъвто ред поискаш. Самите фракции са съпротивата, водени от руса мадама и борещи се за осовобождението на Айзенщат, и Златната зора, окултисти, които изучават същите неща като нацистите и се опитват да им попречат да овладеят Veil-а. Разнообразието не е чак толкова голямо, тъй като едва ли ще имаш повече от две мисии едновременно и така или иначе трябва да ги изпълниш всичките, но все пак е приятен бонус. С времето по улиците на града се събират все повече нацисти, които да затрудняват придвижването ти, изпратени там в отговор на поразиите, които си натворил на гърба на Третия Райх. За тяхна зла участ е наличен разнообразен арсенал от оръжия, с които ги изпратиш в ада.
От началото на играта започваш с автомат m40 и карабина Kar98. С преминаването през все повече нацистки лаборатории ще откриваш фантастични и не толкова фантастични, но все пак ефикасни, оръжия. M43, Particle cannon, Tesla gun, гранати, Panzerschreck, Flame thrower и голяма машина изстрелваща масивни кълба енергия (нещо като BFG). Прибавяме свръхестесвените сили – щит, забавяне на времето и увеличаване на мощността на оръжията и се получава гарантирано забавление в избиването на нацистките боклуци и техните генетично подобрени помощници. На куп на това всяко оръжие и сила може да се ъпгрейдва за най-различни бонуси при посещение на черния пазар, увеличавайки унищожителния ти капацитет още повече.
Противниците са също толкова разнообразни. Освен редовните войници ще срещнеш секси агентки, тежко бронирани специални части и най-различни мутанти. Някои от тях изискват специален подход, за да бъдат убити, докато други просто поемат повечко бой. За да не е картинката перфектна обаче всички противници страдат от наследствен идиотизъм. ИИ-то е до толкова осакатено, че когато излезеш срещу немците те ще те гледат няколко секунди докато решат какво да правят. Босовете са забавни за убиване, всеки си има своя слабост, но не са толкова добри, че да си заслужават запомнянето. Комбинирайки интересните оръжия и разнообразни противници с най-различните местности, в които попадаш, самостоятелната кампания определено задържа вниманието. Единствената ми забележка е към постоянното обикаляне из града между мисиите, особено когато трябва да отидеш до забитият в края черен пазар за ъпгрейди и муниции, тъй като единствено от там можеш да презаредиш нестандартните си оръжия. Поне от време на време преди мисия се появява техен представител, изключващ нуждата от шляене по улиците.
Не може да се каже, че левел дизайнерите са си оставили ръцете, но определено не са мързелували, добавяйки достатъчно детайли по нивата, колкото да не се оплакват хората. Wolfenstein ще те разходи из най-различни местности, включително емблематичния за поредицата замък. Разнообразието на нивата компенсира липсата на особена детайлност и е огромен плюс. Мисиите са линейни до безобразие и единствените места, където се отклоняваш(при това съвсем малко) са разните стаички със скрити неща. Ще ти се налага да търсиш пари за ъпгрейди, интел за допълнителни материали и реликви за отключването на Veil подобрения.
Графично нещата стоят по подобен начин, моделите на по-специалните противници и приятели са добри, докато по-обикновените са лепнати само колкото да има нещо. Лицевите анимации са ужасни. Необяснимата липса на anti-aliasing също не помага на визията. Експлозиите са добри, но ефектите на разните специални умения на нацистите не впечатляват особеното. Към оръжията нямам забележки. Като цяло визията е прилична, със сигурност не грозна, но годинките на Doom 3 енджина си казват думата.
От цялата мешеница, на която попадаш се е получил един стабилен шутър, който на моменти се взима прекалено на сериозно, но много успешно забавлява играча до самия край, а това е основното, което се изисква от една игра. Ако не го играеш няма да изпуснеш кой знае какво, но си заслужава за губене на няколко часа. И за да не е картинката прекалено хубава нека превключим на вълна мултиплейър.
Онлайн частта на Wolfenstein може да се опише с две думи: ОГРОМЕН ПРОВАЛ. Положението намирисваше още преди да изтече бетата, заради рекламирането само на соло частта на заглавието. Нелегалната бета, която и аз самият пробвах, беше особен вид боклук, но част от феновете бяха уверени от id, че изтеклата бета не е финалната версия. Долна лъжа имайки предвид, че на диска с играта стои абсолютно същият долнопробен Quake Wars мод. Един пач бе пуснат на първият ден, който обаче не оправя никой от съществените проблеми. От тогава мултито е в същото окаяно състояние.
Геймплеят взима най-доброто от Enemy Territory и го хвърля директно на боклука, като добавя Call of Duty елементи и Veil сили. В сравнение с предходните игри, тази е по-бавна, с по-малко класове – войник, лекар и инжинер, като последният щеше да е безсмислен, ако не беше единственият, който може да изпълнява задачите. Режимите на игра са Objective – едната страна пази, а другата трябва да изпълни серия от задачи, за да победи; Stopwatch – същият като objective, но всяка карта се играе по два пъти, като отборите се сменят; Team Deathmatch – отборите се състезават кой ще убие повече от противника.
Двата отбора са различни само по скиновете – нацисти и съпротива. Използват еднакви оръжия, които пък са точно 7 на брой, при това като броим пистолета и гранатата. Всички хай-тек джаджи от сингъла са премахнати. Ъпгрейдите за оръжията и свръхестествените сили са на лице, но заради баланса само един може да е активен, като при respawn можеш да го смениш. Veil силите са скорост, лекуваща аура и Veil strike, което си е като втора граната. Енергията се зарежда бавно, но има места по картата, където за секунди можеш да презаредиш.
Картите като че ли са единственото хубаво нещо в мултиплейъра. Дизайнът наистина радва и е достатъчно разчупен, за да не омръзват бързо. Личи си, че те са единственото нещо, което не е направено от мултиплейър разработчиците. Последните бяха уволнени в деня на излизането на играта, което отговаря на доста въпроси.
Накрая излиза, че Endrant Studios са ни пробутали зле написан мод за Quake Wars, който убива всичко хубаво от предшествениците си, краде от Call of Duty и е с малоумно опростен геймпей, очевидно насочен към играта с пад (за всяко нещо си има копче). Постоянните спадове във фреймрейта подлудиха къмюнитито, което само трябва да оптимизира през конзолата както може. Лагът на сървърите е необяснимо висок, бъговете те заливат на талази.
Това е, аз се връщам към Quake Wars, докато чакам Brink, а ако си мислил да купиш играта заради мултиплейъра – недей.
Оценка сингъл: 7/10
Оценка мулти: 2/10
Разработчици: Raven Software; id Software; Endrant Studios
Издател: Activision
Официален сайт: http://www.wolfenstein.com/
Автор: Теодор Димокенчев