За мен куриерите са едни вечно бързащи хора, работещи по график и спазващи някакво разписание за да могат да смогнат с разнасянето на всички онези пратки разменяни между получатели и податели. Филмовите куриери са друга боза – малко резлива и с изтекъл срок на годност, но все още в продажба за да се изчистят напълно от търговската мрежа. Иначе стават непродаваеми и директно за боклука…
Дали количественото натрупване води до качествени изменения?
Джейсън Стейтъм си изгради образа на един underground hero още от филмите на Гай Ричи, макар и малко нестандартен, после се впусна в екшън роли (и ролички) за да утвърди този си имидж – някои превъплъщения бяха добри, други не чак толкова – онова което направи в War & The One, за мен беше малко посредствено, но определено шантавото му изпълнение в Crank му пасна идеално. Измежду всички по-комерсиални роли тази на шофьорът-куриер със собствени правила ми хареса най-много – стилен, хладнокръвен и спокоен в това което прави, един по-нестандартен представител на логистичните дружества.
Не знаех какво да очаквам от смесицата между бойни изкуства (дело на Corey Yuen), бясно препускане по магистрали и дори сантиментален сюжет – на първо четене трейлърът ми се стори доста интригуващ (май те всички са такива) и след това го изгледах за първи път, после още веднъж и още веднъж – резултатът беше успешен (според мен). След добрите приходи на тази част, логично дойде и продължението – повече от същото, но на места фантастиките бяха наистина прекалено натрапчиви, а бойните сцени притъпени (пак Corey Yuen се намеси). Когато в нет пространството се появиха трейлъри на третата част, започнах да се надявам че ще се върне на нивото на оригинала и някой си е взел поука да не прави като втората смехотворна част. Надеждите ми бяха изпарени като вода на горещ тиган след като се загледах във първият половин час на третата част – вярно бяха направили нещо по-различно от втората част – още по-слабо второ продължение.
Този път историята се завърта около транспортирането на дъщерята на някакъв премиер (или президент) от който зависи подписването на договор за складиране на токсични отпадъци на територията на страната (май беше Украйна). Дъщерята е отвлечена от противниковия отбор за да може да си осигури безпроблемното подписване на неприятния договор. Нашето момче спокойно си лови рибка и разпуска в някакво заливче, но както обикновено се получава, спокойствието му е нарушено от „колега” куриер и после всичко тръгва надолу… Оказва се, че дъщеричката трябва да се извози до крайната точка и именно Франк Мартин е точния човек за тази длъжност, но този път като бонус му лепват и една фьешънска гривничка, която укрепва връзката човек-машина (писателите-фантасти да ликуват) и му наложи да изпълнява физиологичните си нужди на отворена врата… Както можеше да се очаква, нашето момче не беше много ентусиазирано от задачата и реши да следва своя път до целта си – счупване на лошите и спасяване на деня (та не им омръзна да правят едно и също).
По трасето имаше и малко бойни сцени, ужасяващи ме с quick cuts, странни ъгли на камерата и краткотрайност – май Corey Yuen здраво е зациклил и е решил да не експериментира, а да приложи добре изпитани тактики по отношение на fighting mode – едно не-запомнящо се представяне, по-невзрачно и от предната част. Значи винаги може и по-зле.
Особено дразнеща ми се стори сцената, когато на дъщеричката и хвръкнаха хормоналните стойности до критично високи нива и реши да се отдаде на шофьорчето с цялата си сдържана страст – то не беше стриптийз изпълнение, то не бяха тъпи реплики „А сега танцувай за мен”, направо смях или по-скоро горчив смях. Последва нещо като натискане на задната седалка (практикуван метод силно разпространен сред колежанчетата от 50-те години насам) – пълна трагедия. То и луничавата актриса, която се „нагърби” с тази роля си беше направо за изхвърляне в някоя канавка – по-грозна не можеше ли да намерят, та наистина да свърши в кофите.
Поне Shu Qi от първата част беше достатъчно женствена и допълваше суровият на вид Джейсън, а тази тук приличаше на новоизгряла фолк-звезда от някой почти неизвестен лейбъл (имаше един култов преди – Magic Music) и толкова. Джейсън пак е същият – гледаме изпод вежди, ритаме мутри и прочие, ама тръпката вече я няма в очичките му – все едно гледах робота на Сони, който си караше там по някакви предварително зададени команди и толкова. Пошла работа. Лошият се опитваше да внесе някакво разнообразие в цялата схема, ама и той беше толкова спекъл тип, направо се нагледах на плоскодънни изпълнения.
Нямаше никаква динамика нито в действието, нито в бойните сцени (много ме е яд за тях специално – Corey Yuen не е аматьорче в бизнеса, но всеки има падения в това което умее най-добре), нито в сценарият – по едно време ми заприлича на road movie – возеха се в количката, следвайки указан маршрут и си плещеха за нещата от живота, направо екранна идилия… Само че от тази идилия сериозно се замислих да хвърля нещо по екрана – скоро не бях гледал такава вкисната боза, опа грешка, Мумията 3 & Righteous Kill бяха сравнително пресни още в съзнанието ми – ще гледам да ги изтрия по-бързо, че да не се дразня.
Защо напоследък третите части на поредици се оказват абсолютни боклуци? То е ясно, че идеята издиша вече, актьорите не се напъват много (да не кажа хич), сценаристите в това число Люк Бесон и Майкъл Кеймън, са изпаднали в творческа черна дупка от която няма измъкване – дори и с транспортен влекач с йонни двигатели.
атъването е пълно – дано да не се покажат повече на повърхността, че много трудно се преживява и четвърта част на такова чудо… трябваше да направят само един късометражен филм – малко по-дълъг от трейлъра, където само cool stuff ще се види и voila! имаме един завършен продукт с по-високо качество от дългия си събрат. Май се размечтах, ами така е като гледам как се опропастява една сносна идея и се превръща в поредния буламач с мирис на гнило.
И колкото и да се мъча да забележа нещо позитивно в целия филм, няма как да го направя – не става и толкова, най-добре си беше първата част – останалото е плява, която не става даже и за болни магарета…
Извод: Евтина парцуца с дъх на протрита гума и увехнали краставички за мезе… Не си заслужава загубеното време, слабо изпълнение по всички параграфи, гарнирано с невзрачност и повторяемост, излишни диалози и смотани бойни сцени.
Жалко,че така се зарадвах на трейлърчето и очаквах нещо малко по-различно от преди – здраво се бях заблудил. Но поне бързо се забравя.
Burn after watching…
Tagline: Франк Мартин по-добре да си намери работа в DHL…
Джейсън Стейтъм е Франк Мартин
Наталия Рудакова – дъщеричката с луничките и овчия поглед
Робърт Кнепер – лошият дето за нищо не ставаше…
Другите са незначителни геройчета…
За поредицата:
Първият Транспортьор (звучи тъпичко на български) се появи през 2002 и според мен се оказа учудващо свеж и приличен филм (дори и по бойни стандарти), Corey Yuen направи няколко наистина отлични сцени в които подчерта тренировките на Стейтъм за тази роля – и при всичко това той сам си изпълняваше каскадите и бойните движения. Съчетанието на неговите умения с бойната хореография на Юен направи много добро впечатление (поне на мен) и първоначално се учудих, че няма продължение.
Скоро след това – явно продажбите на DVD са се оказали ключови и след 3 години (2005) се появи и втората част. Китайката този път липсваше, имаше по-тривиална причина за Франк да се завърне на сцената и да направи това което може най-добре. Лошото е че този път са решили да вкарат познатото увлечение по схемата „колкото повече, толкова повече” и са направили нещо средно между гоненка с коли и смешен бой, където имаше прекалено много комикс изпълнения, будещи смях отколкото удоволствие.
Не зная поради каква причина се е пръкнала и тази трагична трета част (може би трилогия им звучи добре, за да могат после да пуснат на пазара един kick-ass boxset с невъобразимо количество екстри и още тон глупости), където нищо не е както трябва – тотална излагация по всички параграфи.
Субективна оценка на автора: 2/10 (май е най-слабата досега)
Автор Кирил Вълков aka The Grim Reaper