eRepublik* е браузърна онлайн игра симулация на реалния свят, където войните са основното забавление на виртуалните граждани. Всеки виртуален гражданин може да се изявява на бойното поле, на политическата сцена, да пробие във вестникарския сектор или просто да развива бизнес или просто да правите всичко това.
Виртуална България в настъпление
Част втора – The простотия continues…
Ландо реши да ги разведе из покоите си и тръгна към най-близката зала, където по думите му, ги очаквали множество стриптийзьорки и 100 л. от отлежалата му домашна ракия. При тези думи Хан Соло преглътна 2л. слюнка и без да чака втора покана, задърпа Лея в посока към залата, но тя го сръга в ребрата и онзи кротна, обещавайки си наум, че ще й го върне ако не с ритник в кръста, то поне с юмрук в мутрата. Но когато влязоха вътре откриха най-големия стриптийзьор Darth Vader, който хич не беше приятна гледка, защото беше останал само по боксерки, но с прословутия шлем на главата и беше изпразнил цялото буре и сега доста старателно се клатушкаше с кръгови движения и се опитваше да тропне имперска копаница, но не му се удаде и се пльосна върху остатъците от салатата, с една ръка прегърнал Боба, на когото шлема му беше почервенял от притеснение и си мислеше кога ще свърши всичко това.
Почувствай Силата на Империята и после ми говори за разтърсващи преживявания – кампания за набиране на доброволци за армията на Щурмоваците
Звездите ми го говорят и сигналите идват директно от космоса...
Отдавна се канех да напиша нещо подобно, но все не ми стигаше творческа смелост и достатъчно епитети за да обрисувам по-подробно един емблематичен за мен филм от поредица с която съм отраснал и която промени киното в далечната 1977… Преди да започна бих искал да се извиня на всички фенове за следващите разсъждения, някои може да го сметнат за подигравка с любимата им поредица, а други незабавно ще започнат да търсят вили, мотики и лопати да ме намерят за саморазправа. Но нека не се впускам в прекалено мрачни картини – започвам, пък да става каквото ще.
Част първа – Когато тъпомера се счупи…
Такааааа, ще запазя мълчание преди да обявя следващият филм, понеже той е от онези които са ми най-ценни в моята скромна колекция и макар някой неизвестен да беше набраздил лентата на касетката (VHS rules!), с една дълга черта по дължината й (ако разбера кой е главичката ще му счупя, както и крадливите му пръстенца), пак го гледам с удоволствие за може би n-ти път (следва мълчание, после името)
Малка част от геймърите по света винаги чакаме поредната немасова игра да излезе извън пределите на Япония. Често надеждите това да се случи се оказват просто илюзия, но когато това стане, чакането от няколко месеца ни изглежда като дълги години. Години трябваха и на новата конзола на Sony да получи качествено tactical RPG заглавие. Една такава игра може да изчисти прахта от PS3-то и да накара тези геймъри да се надяват, че славното време за RPG жанра и Playstation се завръщат. Вече е края на месец октомври(31.10.2008) чакането свърши и прахта вече отива в миналото и към досегашният лидер при RPG жанра XBOX 360. Но дали това ще продължи? Само времето ще покаже, а ние старите фенове просто продължаваме да се надяваме.
Преди много години децата по света искаха да изиграят книгите, които четяха. Просто беше нелогично даден персонаж да прави това, което е логично да не прави. Така през деведесетте години на миналия век се появиха книгите игри и тези деца започнаха да мечтаят да изиграват филми. Чакането беше дълго, но определено си струваше, защото вече сме свидетели на екслузивната игра за Playstation 3 – Heavy Rain. Вече можете спокойно да кажете на вашия любим актьор: „Ей, не прави това!“, „Я, влез при убиеца без оръжие.“ и т.н. забавни неща, които ви дойдат на ум.
От няколко дни се чудя как да подхвана да говоря за игра, за която не трябва да се издава нищо за да не разваля изживяването наречено Heavy Rain. Всъщност това е играта предназначена за всички, дори и за хората, които са си взели PS3 само, защото по едно време беше най-евтиния блурей плеър. Но да започнем от началото – сигурно няма човек, който да не е чувал това заглавие месеци преди то да излезе на пазара. Освен, че играта трябваше да използва пълната мощ на PS3 се знаеше, че разработчиците от Quantic Dream имат два доста интересни проекта зад гърба си. Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit (Indigo Prophecy) са игрите, които според многозина са уникални, но кофти реализирани. Може би има нещо вярно в тези думи, но лично аз много харесвам и двете игри и съм прекарал пред тях доста часове в забавление.
Нека филма започне сега!
След доста ниската оценка на първия филм, реших да не бъда с предразсъдъци и се опитах да изчистя лошият спомен за „бледоликия” Едуард и неговата замаяна изгора Изабела Лебедска… Въоръжих се с търпимост, толерантност и прочие техники за едно обективно и позитивно виждане над това продължение, което се очаква да задмине оригиналът по всички параграфи – операторско майсторство, сценарий, режисьорски похвати, качествена актьорска игра и още повече приходи.
Трябва да призная, че съм грешал в своите филмови претенции към филма – тази част е много по-дебилна, плоска, тъпа, скучна и е едно зашеметяващо идиотско пътуване към тийн проблемите на подрастващите вампири, техните човешки половинки, полуголи индиански върколаци и любовни терзания плюс саможертви в името на сълзливо-сополиви емоции и въздишки по едни от най-гейските персонажи, които съм наблюдавал на екран… Сам не зная защо си причиних това…
Момичето и нейният вампир – традиция и дълголетие
НО нека започна от началото – след като бях написал материала за първия филм и с радост се заех с други проекти (далеч по-интересни и занимателни от изследването на вампирската душевност през пубертета), когато получих обаждане от Шефа (митичната фигура в нашият екип, която обича да ни тормози с неочаквани идеи за материали) при което той с равен и железен тон ми съобщи, че ревюто ми за „Здрач” се оказало най-четения и посещаван материал в цялата творческа история на GMBD и аз се ухилих доволно от похвалата, но усмивката ми помръкна със скоростта на протони в акселератор, когато той с присъщият си дълбок тембър довърши изречението с думите: „… което означава, че ще трябва да изгледаш и останалите части…” и после връзката прекъсна, оставяйки ме да се пуля в нищото пред мен… А и предната вечер бях прекалил с алкохолните градуси, та това ми дойде доста отрезвяващо, доста гаден начин да прекъснеш блаженият махмурлук…