Ода за човешката глупост
Много време се чудих как да започна и предполагам, че просто ще пропусна въведението. „Бърз и Яростен” се води четвърта част от поредицата и е достоен наследник на предните части. Ако си се прецакал да го гледаш на кино като мен мога само да те съжалявам. Всичко започва добре с кражбата на нефт направо от камиона, който го превозва, следва готина каскада и АХА да си помислиш, че може да се е получил добър филм идва апокалипсис. Актьорите започват да говорят(!) и трябва да търпиш 40-50 минути „драматични” разговори, които те разчувстват както само ранните гейм екранизации на Хер Уве Бол успяваха да го направят. За да ви убия надеждите казвам, че Мишел Родригес умира още в началото и това е единственото хубаво нещо в първата половина на филма. Гадното латино беше най-некъдърно от цялия каст.
Втората половина беше значително по-добре, тъй като разговорите намаляха драстично и започнаха „гонениците”. Имаше малко интрига с това кой е големият лош бос и разни други дебилщини. Клишираността просто излиза на талази от лентата. Не присъства и една оригинална реплика. Колите пък все едно са ги избирали местните Голф фенове. Няма такава безформеност и кофти оцветяване. Тук-там имаше „мускулести” возила да разведряват обстановката, но явно не им е стигал бюджета за повече. На сценариста трябва да му се издаде забрана да пише.
Доста го оплюх филма, но не е чак толкова лош. Съветът ми е, ако го гледате вкъщи да превъртите до средата след като мине първата сцена. Няма да ви липсва много от и без това не особено интересния сюжет и ще се поизкефите на каскадите с коли. Задължителен филм за безмозъчните фенчета на поредицата, които и без това не разбират от стойностно кино.
Оценка на първата половина: 4/10
Оценка на втората половина: 7/10
Теодор „Hegemony” Димокенчев
