Напоследък ми писна от факта, че в новите игри се набляга най-вече на по-добра визия(разбира се като изключим Wii) затова зарязах новото поколение конозли и извадих добрата стара PS2-ка. Разбира се не е приятно да играеш на HD телевизор(макар че не е толкова фатално), но старта на големите футболни първенства реши и този проблема – така извадих стария CRT телевизор. Футболните първества, скуката от новата графика и факта, че PS2 е най-добрата конзола ме накара най-накрая да пусна дългоочакваната от мен Mana Khemia: Alchemists of Al-Revis.
Играта е от онези японски rpg игри, които рядко биват издавани в Европа – това е деветата игра от поредицата, но е само четвъртата излязла в Европа. Тъй като предшествениците от серията Atelier Iris не е много популярна у нас ще избягвам да правя сравнения с нея, а на феновете на жанра ще кажа само: пробвайте я
Като повечето игри от жанра и Mana Khemia започва с доста дълги разговори, от които не ми стана напълно ясно какво точно предстои. Оказа се, че играта просто си е такава и с течение на времето пъзелът се подрежда. Накратко казано без да разкривам всички подробности, които е по-добре да се научат докато играете, историята проследява живота на млад и обещаваш алхимик Вейн Аурелиус(Vayne Aurelius), син на великия алкимик Теофратус(Theofratus), който изчезва при раждането му. Той живее като отшелник с неговата мана – котката Сулфур(Sulphur), докато един ден не бива поканен в академията Ал-Ривъс(Al-Revis) от учителя Зепел(Zeppel). Точно от този момент вие поемата контрол над Вейн и започва приключение, за което си нямата и най-малка идея какво ще бъде то.
Грубо казано играта е разделена на две “свята”: академията и “останалият свят”. В академията може да посещавате магазин, учебна зала, лечебница и т.н., в които се развивате като алхимик. Докато в “останалият свят” развивате бойните си умения както и си набавяте материали за експериментите, които ще правите в лабораторията.
Експериментирайте! Това е думата, която трябва да е постоянно в главата ви, за да можете да станете добър алхимик, затова и лабораторията ще стане втория ви дом. Забавното тук е, че колкото повече експериментирате, толкова повече имате шанс да откриете нови рецепти(ей така, просто от самосебе си). Сигурно ще ви писне по някое време, но няма как – това е необходимо зло.
Ще се опитам накратко да обрисувам цялата картина за да стане ясно, защо експериментирането е толкова важно. Играта е разделена на глави, в които имате заложени няколко действия: учебни занятия, свободно време и “неизбежни” събития.
Учебни занятия
В тази част се записвате за различни курсове, които имат за цел да ви напавят луд алхимик. След като изслушате лекцията с вашата дружинка поемата към “останалият свят”, където изпълнявате задачите на учителите: добивате ресурси, биете се… а за да се биете трябва да имете по-добра и все по-добра екипировка, която се прави чрез алхимия. Така че експериментирайте.
Свободно време
Това е времето, в което правите каквото си искате: можете да спите, работите, експериментирате или каквото ви дойде на ум. За да можете да провеждате опитите си трбява да имате необходимите материали, за целата или пазаруване или изучавате опасните местности. Тъй като някои материали/рецепти се купуват само с пари ще трябва и да работите на борсата, а за някои работи ще се нуждаете от рецепти, които ги няма никъде. Така че експериментирайте.
“Неизбежни” събития
Важни събития, в които се случват интересни неща. Звучи тъпо, нали? За мен това си остава най-скучната част от всяка глава. Най-често това са различни случки, в които трябва да изчетете нечовешко количество текст. Така че експериментирайте.
“И сам воинът е воин” не е много популярно при японските разработчици на игри. В Mana Khemia ще можете да се забавляте с 8 различни персонажа, като за повечето от тях се смята, че са рисувани за женски персонажи. По интересното при тези младежи е системата за развитие. Ако искате да ставате по-силни трябва да експериментирате, защото почти всеки предмет, който създадете ви дава възможност да учите нови специални умения или да повишавате характеристиките си, които играят голяма роля при воденето на битки.
Битките са трима от наш’те срещу много врагове… е разбира се не винаги е така. Забавното е че понякога елементарни противници могат да ви направят живота доста черен. Сигурно ще кажете, че на повечето игри е така… но тук не е като при повечето. Докато при голям процент, ако бъдеш изненадан, нещата стават по-тежки, то тук освен този фактор има и друг: падането на ноща. Когато е тъмно всички врагове стават много по-силни и ако ви изненадат… добри битки се получават.
Хубавото на битките е, че при избор на действие от ваша страна веднага виждате кога пак ще можете да ползвате избрания персонаж. Към това като добавим “подържащия персонал” – останалите играчи от групата, които чакат да се включат в мелето – битките стават доста интересни и то най-вече за маниаците на тема: Perfect :). Така досадните малки битчици не са такъв голям дразнител. На маниаците на военното дело им пропоръчвам да действат по-малко с експериментирането и да не се развиват и да водят нощни битки… има доста страхотни битки, особено ако противниците се паднат в добър тандем.
За финал
Играта е от добрите стари rpg-та, но просто е по-закъсняла, трябваше да я видим в Европа най-късно края на 2008, защото сега(средата на 2009) смятам, че ще получи по-малко интерес от любителите на жанра. Ако трябва да говоря в цифри бих дал цялоста оценка 9 от 10 и само за звук бих дал по-ниска(7), защото на моменти ми идваше в повече.
Ще я дочакаме ли?
автор: Атанас Митрев